•Момчето,Което Обичах•

Двайсет и първа част

Всички се бяхне втренчили в пръста,не знам защо другите го правеха,но аз се опитах да позная пола му. Гледах и гледах,а то целия беше разрязан навсякаде с нож,това поне успях да установя.

Мат внимателно взе пръстена от пръста с ръкавици,а всички го гледахме с почуда.

-Али дай ми едно найлоново пакетче и купа пълна с лед !- аз изпълних заръките му и донесох пликче и купа с лед. Той пъхна пръстена в пакетчето,а пръста в купата с лед.- Ако пръста стои в лед,то по-бавно ще се разложи. Ще изчакаме полицията дабго вземе и установи съмоличността на този пръст.

-НЕ !- изкрещях силно,докато ехото ми отекваше в къщата.- Мат нима не чу онзи психопад-без никаква полиция или ще изпраща още такива извратени неща.

***

Беше 00:24 през ноща,а аз не можех да заспя. Питах се само "кой ли може да извърши подобно нещо". Ами май се досетих...Крис. Стоях цала нощ и размишлявах,а и не само това ми беше пречка за да заспя,а и онзи одрязан пръст в кухнята ми. Да си призная много бях уплашена,а и факта,че живея сама. Ако се поставите на мое място нима няма да се страхувате ?

Неусетно как започнах да се унасям в дрямка,а след това и в сън

***

Събудих се към 08:19 часа. Имах 4 часа сън,но въпреки това станах,да станах по-смело от всякога, все едно нищо не се бе случило.

Направих си чаша кафе с мляко,седнах на дивана и си пуснах телевизора. Аз просто исках да убия време,защото чаках Крис да се събуди и да му потърся сметка за това,което е причиник на горкия човек,който според мен е жена,защото все пак пръстена,който беше на този пръст е женски.