Мина вече година от както Бони и Фокси не са виждали Данте. Накрая те губеха надежда. Не вярваха, че ще го намерят. Шансовете им вече намаляваха.
Бони:
-Не мисля, че ще го открием. Вече мина година. Данте много ми липсва. Искам си го.
Той го прегръщаше.
Фокси:
-Спокойно Бони ще го открием. Обещавам ти. Незнам вече. Съмнявам се, но ти казвам ще го открием.
Бони:
-Дано. Той просто много ми липсва. Искам си Данте. Искам сина ни да е тук.
Фокси:
-Спокойно Бони. Казвам ти ще го открием.
Бони продължаваше да плаче и да го прегръща.
При Фони и Данте.
Данте:
-Моля те спри. Вече ме боли.
Фони:
-Не мога. Задоволяваш ме.
Данте:
-Не Моля те спри.
Накрая Фони го натисна много силно и Данте извика. Сянка Бони го чу.
Сянка Бони:
-Браво Фони. Значи добре се справяш за четири годишно.
Фони:
-Ух Моля те не викай.
Данте:
-Не мога. Ти го направи много болезнено.
Сянка Бони влезе в стаята. Тогава ги видя. Той седна на леглото и погали Фони по главата.
Сянка Бони:
-Добре си се справил.
Данте:
-Пусне те ме. Искам си в къщи.
Сянка Бони:
-Скоро няма да си ходиш.
Данте заплака.
Фони:
-Тате защо не го пуснем? Няма смисъл да го държим тук.
Сянка Бони:
-НЕ!!!.
Сянка Бони го одари по главата и си отиде. Тогава Фони се хвана и заплака. Данте се облече и отиде при него и го прегърна.
При Фокси и Бони.
Бони:
-Фокси къде отиваме?
Фокси:
-Да навести един твой приятел.
Бони:
-Но кой?
Фокси:
-Сянка Бони.
След половин час те пристигнаха. Фокси изкърти вратата. Той се зае и Сянка Бони, а Бони отиде да открие Данте. Накрая го откри.
Бони:
-Данте.
Данте се обърна към него и го прегърна. Беше много трогателно. Те най - накрая са заедно.
Бони:
-Много ми липсваше. Аз много се тревожих. Не знаех къде си.
Данте:
-И ти ми липсваше.
Бони:
-Хайде да си ходим.
Данте:
-Тате чакай. Не може ли да вземем и Фони.
Бони:
-Фони ли?
Той си вдигна главата и го видя. Тогава стана и отиде при него.
Бони:
-Значи ти си Фони. Какво ти има?
Фони:
-Аз мразя баща си. Той постоянно ме бие и иска да съм като него.
Бони:
-Спокойно ние ще те измъкнем. Знам, че си син на Сянка Бони. Може да живееш с нас ако искаш.
Данте:
-Хайде Фони Моля те.
Фони:
-Добре.
Те станаха и слязоха долу на първи етаж. Там Фокси се бе погрижил за Сянка Бони. Фокси се обърна и го прегърна. Тогава прегърна и Фони. Той ги беше чул какво си говорят.
Фокси:
-Хайде да си тръгваме.
Те се прибраха. Тогава отидоха при Той Бони и и Той Фреди.
Когато Той Бони видя Фони се разплака. Той отиде при него и го прегърна.
Той Бони:
-Ти си добре. Ти си добре.
Бони:
-Той Бони какво има?
Той Бони:
-Кой те е наранил?
Фони:
-Сянка Бони. Но но кой си ти?
Той Фреди отиде при тях.
Той Фреди:
-Ние сме истинските ти родители. Сянка Бони те открадна от нас.
Фони се разплака. Точно тогава той наистина го прегърна.
Фокси:
-Фони е ваш син?
Той Фреди:
-Да. Ние толкова години го търсехме, но накрая се отказахме. Сега той е добре и ние сме ви много благодарни.
Бони:
-Няма за какво.
Той Бони продължаваше да гушка Фони. Просто от шест години не го е виждал и не искаше това да спира.
VOUS LISEZ
Fonnie
FantasyТук във Freddy Fasbear Pizzaria се случва нещо странно. Фокси и Бони постоянно се мотаят заедно. През Повечето Време Ги НЯМА. Това започва да буди подозрения. Първоначално Бони се мотаеше с всички и винаги са заедно, а сега нещо се е променило в нег...
