Снегът валеше покривайки бетона, докато той седеше сам на паркинга. Ръцете му хванаха здраво волана на неговият стар Ford Capri и той едва можа да погледне напред, камо ли да мисли трезво. Не беше сигурен, но го знаеше, усещаше го дълбоко в себе си, че не трябваше да го прави и знаеше, че ще съжалява. Вече го направи.
Тя е трябвало да бъде лесна мишена. Красиво момиче с невинна усмивка и странно оцветени очи, които не са предназначени да имат друг смисъл зад тях. Той не е очаквал да се влюби в нея и тя не е очаквала да го накара да иска да бъде по - добър човек. Той мислеше, че е добре преди, той - ставаше все по - добре преди на направи красивата грешка позлолявайки й да стане целият му свят. Той я обичаше въпреки това, обичаше я толкова много, че беше ужасен да не я изгуби. Под губейки я, имаше предвид да изгуби себе си. Не можеше да рискува да загуби всичко, след като е прекарал целият си живот без нещо да му се изплъзне.
Докато пръстите му се стягаха все по - здраво и кокалчетата му побеляваха на фона на черния му волан, мислите му ставаха по - разбъркани. Той стана по - неразумен и отчаян и осъзна в този момент, с тишината на празния паркинг давещ страховете му, че би направил всичко, абсолютно всичко, за да я пази завинаги.
»»
ТРИ МЕСЕЦА ПО - РАНО
Последните няколко дена от лятната ваканция са винаги най - добрите. Всички са шибано страхотни, изживявайки техните последно - минутни летни планове и желания. Партитата стават по - пренаселени, момичетата стават по - необуздани. И дори аз не мога шибано да чакам да започне семестъра. Не защото съм идиотски първокурсник, развълнуван за удивителния свят на Университета. Не, защото, ако си изиграя картите правилно, ще се дипломирам през пролетта, пълна година напред във времето.
Не е зле за неизпълнителен,който никой не предполага, че дори ще посещава университет. Майка ми беше толкова изплашена за бъдещето ми, че ме изпрати през половината проклет свят до щата Вашингтон, за да живея близо до баща ми. Тя използва глупавото извинение, че иска да се сближа с него, но аз не съм глупак. Аз знаех, че тя просто не можеше и не искаше да се примири с моите глупости вече, та ето ме сега!
„Почти свърши ли?" Розова коса и надути устни ме гледаха между краката ми. Почти бях забравил, че тя беше тук.
„Да," увих ръцете си около раменете й и затворих очи, оставяйки физическото удоволствие, което тя ми доставяше, да ме превземе. Развлечение, това е тя. Това са всички.
YOU ARE READING
Before (BG translation)
FanfictionТой никога нямаше да знае, че живота може да бъде по този начин, но наистина, ако знаеше не би му пукало. Не му пукаше за нищо, дори и за себе си преди нея. Преди нея той беше празен. Преди нея той не познаваше радостта или пълнотата. Това е неговот...