Мечтите Се Сбъдват [Временно спрянa]

Онлайн кастинг

Ето че уикенда мина и Понеделник отново дойде.
Алармата на телефона ми звънна, а аз измрънках под нос нещо, което дори и аз не разбрах и изключих алармата. След малко в стаята ми връхлетя Пак Ма Ги, най-добрата ми приятелка от още когато бяхме на 6, и скочи върху мен като започна да крещи, че ако не стана ще ме залее с вода.
- Ставааам. - отново измърморих под нос и се завих през глава.
Но изглежда, че тя не разбра какво казах и отиде някъде, а аз продължих да спя или поне се опитах.

Г.Т. Ма Ги

Не мислех наистина да я заливам с вода, но щом тя измрънка нещо, което приличаше на "Ставаам" или "Сатана", не съм много сигурна, реших наистина да го направя.
Отидох до банята и напълних една кофа с ледена вода, а докато намеря кофата съборих всичко що бе около мен. Докато пълнех кофата чувах хъркането на Бо Ра, добре, че бяхме само двете в общежитието, че с това хъркане може да събуди и умрял. Върнах се в нейната стая, докато мъкнех кофата и се опитвах да не се пльосна.
- Ако до 5 секунди не станеш не отговарям! - казах аз, а тя отново издаде някакъв странен звук и се завъртя на другата страна.- Броя до 3 и ако не се вдигнеш ще стане лошо.1...2- не се сдържах и я залях. Тя стана толкова бързо, сякаш някой я бе убол с игла по дупето.
- Нали каза, че ще броиш до 3? Какво ти и до толкова ли не можеш? - аз се хилех, а тя крещеше като побъркана.
- Май нещо си се изпотила, какво ли си правила цяла нощ?- започнах да дразня Бо Ра.
- Яя, днес кожата ти изглежда доста суха, ела да те видя.- тя започна да ме гони из малкото общежитие, а аз продължавах да я дразня.

Г.Т. И Бо Ра

След като я гоних около 10 минути най-накрая се отказахме. Смеехме се като луди и дишахме тежко все едно сме пробягали 10км на спринт. След малко отидох в банята, изкъпах се, облякох се и когато погледнах часовника беше 7:40.С Ма Ги тръгнахме по най-бързия начин, защото училището беше на половин час от общежитието, в което живеехме. Жалко, че не можахме да закусим. След това гонене съм толкова гладна, че мога да изям и учителката по рисуване, а тя не беше много слаба. Момчетата от класа се бъзикаха с нея, естествено когато нея я нямаше. Ако чуехте "Тя не е дебела, просто яде от сателитна чиния." или "По-лесно ще е да я прескочиш, вместо да я заобиколиш." да знаете, че става дума за нея.

***
По пътя към училище продължихме да се гоним с Ма Ги и благодарение на това стигнахме точно на време. Когато влязохме в класната стая звънецът би. Часът мина нормално. Както обикновено ние с Ма Ги си пишехме бележки, защото тя сядаше зад мен и щеше да си е чисто самоубийство, ако се обърнех назад да си говорим имайки впредвид, че имаме Английски.Учителката по Английски беше толкова мила, че дори и Сатаната се плаши от нея.
Когато часът свърши Ю Рин ни попита дали ще участваме в накъв кастинг.Ние се погледнахме с Ма Ги и се зачудихме за какво говореше тя.
-Не сте ли чули?- попита тя също толкова объркано.- Има онлайн кастинг за J.Y.P Ent. Та ще участвате ли?
- Ние?!?- каза Ма Ги с изненада.- Ако тръгна да пея ще ги изплаша и ще преместят компанията в най-далечната част на Корея. А за танците да не говорим като ходещ пън съм.- Всички избухнахме в смях.
- Ами ти Бо Ра?- попита ме Ю Рин.- Ще участваш ли?
- Не, не мисля, че ще мога. Все пак за да участваш трябва да можеш да пееш...-Ма Ги ме прекъсна.
- Ми то си е така, то не става да врякаш като умираща крава, както прави Бо Ра.-изхили се мазно тя.
- Яя , ти всякаш пееш по-добре.То заради твоя прекрасен глас цветята в стаята ти са увехнали.- реших да си го върна и след това се уплезих за да я подрзня още малко.
- Яя, ще ти кажа аз в на кого стаята са увехнали цветята!-Развика се Ма Ги и тъкмо тръгна да ме гони, когато Ю Рин ни укроти.
- Да се върнем към кастинга, ще участваш ли?- Ю Рин ме попита отново.
- Не мисля, наистина ме е срам, а и да учасвам сама, никакъв шанс.- погледнах към Ма Ги и тя разбра намекът ми.
- Айшш, голяма си изнудвачка. Ще пробвам и аз, но ако ме приемат, а теб не, ти си си виновна.
- Мисля, че трябва да се пробвате и двете.- намеси се Джин Хьок.
Той беше красавецът в нашия клас и всички момичета точеха лиги по него. Мисля, че той харесва Ма Ги, но когато се опитам да говоря за това с него той винаги сменя темата, доста сме си близки понеже сме приятели от 2 клас, когато се премести в нашето училище.
- Ще се пробваме, пък каквото стане - казах аз и се усмихнах на Джин Хьок, а Ма Ги и Ю Рин го гледаха с онази физиономия, която казваше "а ти от къде се взе"- а и Ма Ги, благодаря ти, че ще се пробваш с мен. Между другото откъде извади това самочуствие!?- обърнах се към нея и едвам се сдържах да не се изхиля, но тя направи онази физиономия, която казваше "аз съм по-добра от теб във всичко", след което избухнахме в истеричен смях.
Звънецът би и г-н Ким, учителят по история, влезе. След това останалите часове минаха доста бързо.

***

След училище се прибрахме с Ма Ги и си написахме домашните набързо и влязохме в официалния сайт на J.Y.P Ent . за да се регистрираме и да видим какви са правилата за участие. После си избрахме песни, след което всяка си изпя нейната. За танца бяхме решили,че единият ще бъде на GOT7-Just right , a другият ще бъде на GOT7-A. Решихме,че ще направим и един общ, като избрахме на GOT7-If you do, ако се чудите защо всичко е на GOT7, е ние сме меко казано луди по тях.

*след 3 дена*

Заснехме видеата на които танцувахме и тези, на които пеем. Така като обичах да рапирам, Ма Ги ме принуди да се снимам как рапирам. След дълго спорене се примирих и записах видео в което пея песента на един от биасите ми Ravi - Ghost. Докато свършим с всичко от припомнянето на танците, през заснемането на "официалните" видеа в които пеем и танцуваме, попълването на един тон формуляри и най-накрая до изпращането им видяхме доста зор. Поне утре е последният учебен ден за седмицата. Когато приключихме с всичко си отидохме по стаите защото вече беше около 00:30. След около час въртене реших да стана и да си взема нещо за ядене, така като не измислих нищо друго. Слязох долу като се опитвах да съм тиха, но стъпалата явно няма такива намерения. Забравих за 5-те стъпала, в единия момент си ходя, а в следващия момент детската ми мечта се сбъдна, буквално прелетях над стъпалата. На сутринта се събудих в стаята си. Защо, по дяволите, ме болеше така главата?!? След няколко минути Ма Ги влезе в стаята.
- Ооо, летящата фея, как сме! - тя се хилеше като изтерясала, а аз гледах объркано...

____________________________________________________________________

Това е първият ми фик. Не е кой знае какво, моля не ме съдете *кучешка муцунка*. Не знам колко ще е дълъг и ще се опитвам да качвам по-често. Съжалявам, ако има грешки и ще се радвам, ако ви хареса! ^-^