Мечтите Се Сбъдват [Временно спрянa]

Писмото

- Ооо, летящата фея, как сме! - тя се хилеше като изтерясала, а аз гледах объркано.
- Защо да съм летяща фея? Какво е станало?- гледах с я тъпа физиономия.
- Не помниш ли грандиозния си полет от снощи? -аз поклатих глава, а тя продължаваше да се хили.- Снощи, когато реших да сляза за чаша вода те видях как блееш в телефона си и се опитваш да си тиха, но в следващият момент, ти буквално прелетя над стълбите и се пльосна на земята. Избухнах в смях, но след минута търкаляне по земята, осъзнах, че си си ударила главата и си припаднала. Реших да те пренеса до тук. С какво се храниш?!? Тежиш като за 3-ма!! А, да не забравя, обадих се на госпожата и и казах, че днес няма да можем да отидем на училище защото си паднала.
- Ето защо ме боли главата! - вече започнах да си спомням малко по малко. - Чакай малко, ТИ ДЕБЕЛА ЛИ МЕ НАРИЧАШ БЕ!?!- изкрещях аз едвам, след което отново ме прониза остра болка.
Ма Ги се хилеше опитвайки се да ме успокои и да ме накара да си легна. След като успя, слезе долу и ми донесе болкоуспокояващи и вода. След като ги изпих съм заспала.

***

Когато се събудих навън беше тъмно. Взех телефона си за да видя колко е часът, беше 19:34. Главата вече не ме болеше толкова много, но за сметка на това имах цицина. Слязох долу, този път внимавайки за стъпалата, за да хапна нещо. В кухнята бяха Ма Ги и Джин Хьок, който бе дошъл да ме види.
- Хей, как си?- попита ме той като гледаше подутината на главата ми.- Май си имала бурна нощ.
- Като изключим болките в главата, съм си супер, но... може ли да спреш да ми зяпаш бъдещия рог?.- засмях се аз.
- Радвам се, че си добре и съжалявам, че смущавам "бъдещия ти рог". Донесох всички те си записки от днес, за да може да не изостанете с уроците по Английски.
- Благодаря ти! - казах му аз и го прегърнах.
- Е, аз ще тръгвам! Моля те не прави повече опити за летене и си почини!- каза Джин Хьок, който звучеше като че ли ми е майка.
Ма Ги отиде да го изпрати, а аз започнах да ровя из хладилника. Нямаше нищо за ядене, но когато Ма Ги се върна ми каза, че е направила рамен. Ах, как обичах нейния рамен.
След като вечеряхме, решихме да гледаме филм. Винаги гледахме хорър филми и винаги се смеехме, когато някой бива накълцан. Избрахме да гледаме "Тексаско клане", макар и да го гледахме за пореден път се спуквахме от смях. След филма стояхме и си говорихме за какво ли не. От това как госпожата по математиката вика прекалено много, през това как господинът по психология е бил с почти всички учителки, до това защо момичето от 11в всеки месец е с различен цвят коса и различно гадже.
Сутринта се събудих на земята в доста интересна поза. Кракът ми беше на холната масичка, едната ми ръка на лицето ми, а с другата се държах за косата на Ма Ги. Явно сме заспали докато сме си говорили. Интересно е за какво последно сме си говорили, че да се събудя така, но за мен си е нормално имайки предвид как се вертя докато спя. След малко се разсъних и погледнах часовника, беше 11 часа. Отидох в кухнята и започнах да правя палачинки. Тъкмо приключих, когато Ма Ги дойде. Седнахме и закусихме, след закуската решихме да отидем до мола, така или иначе нямаше какво да правим. Обадихме се на Ю Рин и Джин Хьок. В крайна сметка се разбрахме да се чакаме пред сладкарницата на ъгъла до къщата на Ю Рин.
Цял ден обикаляхме мола, харесах си едни тъмно лилави дънки и една черна блуза на която пишеше "kpop ruined my life". Когато се прибрахме всяка отиде в стаята си. Бях капнала от умора и съм заспала, усетих как Ма Ги се опитва да ме събуди за да вечеряме, но бях твърде изморена и издадох поредния странен звук, който трябваше да означава: "смазана съм и не мога да мръдна ". Тя ме разбра и излезе.