Мечтите Се Сбъдват [Временно спрянa]

Пътят до Сеул

*10.06.2016*

Ето, че денят настъпи. Беше около 5:30 сутринта, а аз дори не знам къде се намирам. Бях заспала някъде към 2, знаейки, че трябва да станем рано. С Ма Ги трябваше да станем толкова рано, защото имахме още малко неща, които трябваше да опаковаме, а нямаше да имаме време след училище, защото щяхме да тръгнем веднага.

След около час и половина бяхме готови и дори ни остана още половин час, така че можеше да закусим поне веднъж без да се бутаме и да викаме една по друга "къде ми е ризата" или "това е моята обувка"... мда, доста често ни се случваше да си разменим обувките и под "разменим обувките" имам предвид да сме с две напълно различни обувки, но хубавото е, че се усещахме на време.

Щом закусихме, тръгнахме към спирката, за да изчакаме автобуса. Беше около 7:25, което значи че има 15 минути докато дойде нещото приличащо на автобус.

Като се замисля, скоро не се беше случвало да сме на спирката преди автобуса, в повече от случаите или го гоним, или минаваме по по-прекия път за училище...тичайки. Може би за това сме толкова слаби. Когато автобусът дойде, всички гледаха през прозорците, опулени и невярващи на очите си, че ние сме тук на време. Качихме се в така наречения автобус и тръгнахме. Останалата част от деня мина доста бързо.

***

Ето, че би и последния звънец. Излязохме на двора и видяхме един черен, и доста голям, ван да чака. В следващия момент видях една огромна тълпа от момичета да се струпват около ванът, очаквайки някоя айдъл да излезе. Апф, сякаш някой щеше да дойде в това забутано училище.

- ДЖАКСЪЪЪЪН ОППААА!!!- чуваха се виковете на момичетата, а ние се спогледахме, чудейки се какво става.

-Това не е ли за вас?!?- попита Джин Хьок.

-Така мисля.- отговорих несигурно.

Тогава двама здрави мъже излязоха и избутаха момичетата настрани, след което отвориха едната врата на вана и от там излязоха Джаксън и Дже Бум, а ние стояхме втрещени и объркани.

-Коя от вас е И Бо Ра и Пак Ма Ги?- попита Дже Бум.

Тогава всички замръзнаха на място. Вярно, всички знаеха че сме участвали в конкурса, но само Джин Хьок и Ю Рин знаеха, че са ни приели. Докато се осъзная какво става Ю Рин изкрещя и всички се обърнаха към нас.