Чиста Кръв (временно спряна)

Глава 2

- Мисля да се запиша в армията.
- Ъргхрфгр.... КАКВО? Ти полудя ли? - сестра ми се задави с кафето си и едвам не опръска всичко на около.
- Не, все още съм с всичкия си, но не се знае какво може да ми хрумне в скоро време.
- Скоро време? Та, ти си изперкала! Как така ще се запишеш? Знаеш ли колко е опасно това? Войниците ходят да се бият, ако не знаеш. Колят се и се бесят без да им мигне окото. Какво ще стане, ако те убият!? А? Помисли ли за последиците? Помислили за останалите ти близки, които държат на теб? Уж си по-голямата, а аз ти давам акъл.
- Ти не разбираш. Знам, че животът в наше време е труден и аз трябва да оцелявам и крия, но не мога да седя без работа. А единственото достойно нещо, което мога да направя е може би да се бия. Писна ми, като ходя по улиците, хората да ме гледат лошо, да ги е страх от мен и всеки път да дърпат детето си настрана, за да не му забия нещо в гърба, например. Там поне ще гледат на мен като поредния самоубиец. Трябва да направя нещо с живота си! Ти имаше късмет, че се роди топлокръвна. Но за сметка на това, ако не си забравила, аз взех всичко възможно, което един студенокръвен може да бъде. Погледни. Погледни! Кажи как да живея нормално с това по ръцете си, с тези зъби и тези червени очи показващи, че трябва да ида на лов, а?
- Моля те, прибери ги и се успокой! Не искам Мейсън да те види!
- Аз също съм загрижена за хлапето, но не мислиш ли, че все някой ден ще трябва да му разкриеш грозната истина. - казах прибирайки оръжието си обратно. Да,имах си лично оръжие, заковано в ръцете ми вовеки веков.

Както вече сигурно стана ясно, светът ни е разделен на топлокръвни и студенокръвни. Без да се хваля, но студенокръвните сме по-надарени. Това е и причината топлокръвните да се страхуват от нас и да ни ограничават толкова много. За да поддържат сигурността си и, за да предотвратят бунтове от страна на студенокръвните, които със сигурност ще постигнат нещо голямо, те избиват нашия вид наред. Аз лично съм все още жива благодарение на способностите си. Още от малка имах дарбата да чета мислите на хората. Бях по-бърза от останалите студенокръвни, като развивах скорост от над 200 км/ч. Очите ми бяха различни. Едно кафяво и едно зелено. Едно от майка ми и едно от баща ми. Имах добри бойни умения и музикален талант.

- Права си, че не можеш да живееш нормално и, че Управляващите те наблюдават изкъсо, но това все още не ти дава право да изваждаш тези неща пред Мейсън! Ще го уплашиш. Той все още е малък. Има време.
-Хубаво. Трябва да тръгвам. Трябва да отида при Стив. Обещах да му помогна с новата песен. Чао.
- Чао, лельо!
- Доскоро, хлапе.