Чиста Кръв (временно спряна)

Глава 11

Вече седях в разтракания джип, с който щяхме да пътуваме. Точно преди да тръгнем Максим дойде при мен.
-Иска ми се да можех да дойда с теб. Много е опасно и не искам да пострадаш, защото имам нещо като обещание към баща ти. Както знаеш двамата бяхме много близки и винаги си пазихме гърба. Да опазя теб ми се струва като дълг. Моля те, пази се. И не вярвай на никого!
-Обещавам.

-Ким. Ким!
Чух, че някой ме вика и вдигнах глава. Ник се взираше в мен с разтревожен поглед.
-Добре ли си? От половин час гледаш ръцете си сякаш... знам ли. Но е малко плашещо.
-Извинявай. Ще се постарая да не те плаша толкова.
Усмихнах му се с мазна саркастична усмивка
След това се обърнах на другата страна и се загледах през прозореца. Гледах, но не виждах. В главата ми отекваха думите: "Не вярвай на никого!"

Андерсън спря джипа неочаквано и аз се свестих. Погледнах момчетата в очите и видях тяхното объркване и страх. Те гледаха някъде зад мен. Обърнах се бавно и... Пред джипа стоеше огромно чудовище. Не беше гнусно, но размерите му бяха внушителни. Тогава чух нещо. Някой се опита да комуникира с мен.
- КИМ, ИЗЛИЗАЙ ОТ КОЛАТА!
Някой ме издърпа навън, а аз бях като парализирана. Нещо тежко се стовари като мен и изгубих съзнание.

Започнах леко да се свестявам. Бавно отворих очи и останах с впечатлението, че е много тъмно. Или просто ми причерняваше. Опитах се да стана, но изпитах остра болка в главата и изстенах. В този момент забелязах Андерсън, който се забърза в моя посока.
-Добре ли си? Боли ли те нещо?
Тъкмо да си отворя устата и да отговоря, но не успях да издам и звук. Така се стреснах, че чак се притесних. Усетих колко е сухо гърлото ми и ме прониза някакава болка.
-Вземи. - Андерсън ми подаде шише с вода.
Поех я и щом изсипах благодатната течност в гърлото си почувствах облекчение. В следващия миг се запитах откъде Андерсън има вода. И то в бутилка. И започнаха да изникват още въпроси. И още и още. Не знаех кой от тях да задам първо. Докато се зачудя устата ми сама предприе начало:
-Къде сме?
-В една пещера.
-И какво правим в тази пещера?
-Вярно. Ти не помниш.
-Не помня?! Какво имаш предвид?
-Ами ако вече не си разбрала допреди няколко минути беше в безсъзнание.
-Аха. Вярно.
-Бяхме нападнати.
-От кого?
-Бенджамин.
-А той е...
-А! Този, чийто задник щяхме да сритаме.
-Значи мисията ни е била да идем да го убием?
-Ами не точно... Като дойдат и останалите ще ви разкажа всичко. В джипа нямах тази възможност.
Тогава се огледах и осъзнах, че момчетата ги няма.
-Къде са другите?
-Върнаха се до джипа да видят какво е останало от него.
-А ще ми кажеш ли какво стана с джипа. Това те го знаят, така че няма да изпуснат нищо.
-Въпросният Бенджамин беше пуснал една от любимите си играчки да ни убие, но ние успяхме да се измъкнем. Онова нещо, което той нарича войник, смаза джипа и те удари по главата. Тогава загуби съзнание. Успяхме да избягаме и да се скрием тук. Преди около два часа момчетата  тръгнаха. Трябва да се върнат скоро. А, ето ги и тях.
-Хей, Ким! Ти си жива.
-Не се давам толкова лесно, Ник.
-Това е добре. Гладна ли си? Намерихме някои неща в колата. Много беше вече унищожено. Джипът е леко казано смазан и едва ли ще може да влезе в употреба повече. А и гориво няма. Изтекло е.
-Е, явно ще трябва да вървим пеша. - Андерсън се обади.
-Какво ще правим сега?
-Сега ще пренощуваме тук, а утре потегляме към крепостта на Бенджамин. Както и бяхме тръгнали поначало. Мисията ни е да го хванем и предотвратим всички негови експерименти и подобни неща. Трябва да изключим всички машини и по възможност да взривим сградата.
-Да взривим сградата?
-Да.
-А какво ще правим с Бенджамин?-Рон се обади.
-Ще го заведем при Махагет.
-Защо не ни разкажеш нещо за този Бенджамин. Предполагам щом ще си имаме работа с него ще трябва да знаем нещо. Опознай врага, нали? - най-накрая се обадих.
-Той е психопат, който си прави експерименти с бедни хора, като после използва резултатите за ужасни неща. Това е всичко, което е нужно да знаете. Сега лека нощ. Утре ще бъде дълъг ден.