Тя стоеше върху студеният, влажен камък и се взираше в далечината. Виждаха се отломките на град, построен преди първата война. Сега бавно се сриваше и природата бавно го поглъщаше. Големи дървета бяха израстнали и вплитаха стебрата си в срутените стени. Тя седеше и наблюдаваше как източното слънце плъзга лъчите си по безкрайната земя под нея. Тя се изправи и протегна ръце към небето. Събра багажа си и го натовари върху гърба на коня си. После се качи върху него и потегли. Тя нямаше конкретна мисия. Търсеше заблудени пътници, ограбваше ги и после продаваше плячката си за храна. Така живееше от както демоните убиха семейството й. Тя бе едва на 14 години, когато стана свидетел на убийството на семейството й. Демоните бяха нахлули в града и избиваха жителите наред. Баща й я беше скрил в мазето под къщата, но тя се беше качила да вратата и наблюдаваше случващото се. А не трябваше. Тя видя как демона прониза майка й, а после и баща й с острите си нокти. Три години по-късно тя не беше намерила къде да живее. Скиташе по земите на четирите кралства и крадеше. Учеше се да оцелява и да се защитава сама. Отбягваше контакт с други същества и не се доверяваше на никого. Тя пришпори коня си и препусна напред към непознати за нея гори. Надяваше се да не срещне препядствия на пътя си. Но грешеше. След половин час езда. Тя вече беше навлязла на дълбоко в гората. Река мъгла се стелеше, а конят й пръхтеше неспокойно. -Какво има момче. -тя се наведе напред и погали шията на коня. Той се беше напрегнат и ушите му сочеха право напред. Усещаше опасността и тя се доверяваше на инстинкта на животното. Спря го и слезе от гърба му. Извади късия си нож и внимателно се заоглежда. Мъглата се беше вдигнала. Това допълнително смущаваше животното и то започна неспокойно да рие с крак. Тя можеше да види само високите силуети на дърветата. Реши да ахне отново коня си и да препусне обратно, но в този момент чу шум. Тя усети пареща пареща очите и носа й миризма.
-Тролове. -тя моментално се метна на гърба на коня си и препусна назад. Чу тежките стъпки на създанията и я обзе притеснение. Тя погледна на ляво и забеляза силуета на трола. Той тичаше на четирите си крайника и ръмжеше шумно. Създанието се метна към нея, но тя не можа да реагира на време и падна на земята. Конят продължи да препуска напред без ездача си. Трола беше хванал здраво ръцете й и не й позволяваше да мърда. Тя го изрита силно и се освободи от хватката. Не въдвъж се беше сблъсквала с трол и знаеше слабите им места-корема и врата. Тя извади ножа си и умело го хвърли към нападателя й. Ножа се заби в търбуха на трола, но острието не беше достатъчно дълго, за да засегне сериозно създанието. Но свърши все пак работа, защото тролът отвлече вниманието си през това време тя отново нападна. Изтеглила втори нож, тя се беше засилила към трола с намерението да го елиминира. Скочи и заби ножа си във врана на създанието. То дори и не осъзна от къде му беше дошло. Само изстина тихо и се струпали на земята.
-21. Уф, как ги мразя тия тролове! Винаги създават проблеми. -тя извади ножовете си от тялото на трола и ги избърса с един стар, мръсен парцал.
-А сега започнах да си говоря и сама. Просто фантастично. Къде ми е коня?
Тя прекоси останалия път пеша. Озова се отново на поляната от която беше тръгнала. Огледа се и видя кона си, а до него беше застанал някакъв човек. Той се оглеждаше и галеше животното по муцуната. Тя се сниши и започна да наблюдава натрапника. Той тръгна да се качва на коня й, когато тя се изправи и извика:
-Хей, това е моят кон.
Непознатият се обърна към нея и отговори:
-Намерих го тук сам.
-Да, аз паднах и той избяга.
Тя се приближи към непознатия, но спазваше голяма дистанция, за да може да отреагира в нужда.
-Добре ли сте?
Тя само кимна.
-Мога ли да попитам за името Ви?
-Не. -тя внимателно го заоглежда.
Първото, което й направи впечетления беше, че беше въоражен и беше облечен в черно. На главата си носеше качулка, но можеха да се видят ясно изразените му черти на лицето и искрящите залени очи. Мъжът изсумтя и после добави:
-Имам въпрос. Търся младо момиче на име Амира. Чували ли сте за нея?Това беше нейното име.
-Защо я търсите?
-Това вече си е моя работа. Познавате ли я?
-Не. Но мога да Ви кажа, че трудно ще я намерите тук.
-Защо?
-Защото вече подминахте големите градове. Тук рядко има хора.
-Освен ако не са скитници, като Вас.
-Не съм скитница.
-Ами...?
-Избягах от града в който живеех. И сега смятам да потеглям отново, защото деня напредва.
-Може ли да пътувам с Вас?
-Не мисля.-Амира яхна коня си и изгледа леко злобно мъжът под нея.
Той беше по-възрастен от нея, но това не й пречеше да се държи надменно.
-Пропускаш много добро предложение.
-Ще се възползвам от него, но не днес. Някой друг път. -Амира дръпна поводите на коня и отново препусна. Тя остави мъжът след себе си и се спусна надолу към долината, в която беше разрушеният град.
-Проклет елф!-извика мъжът след нея.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
-Знаете, че не можете да участваха в състезанието, принце.
-Както виждаш съм тук. -той погледна стража с проницателните си сини очи и премина покрай него.
-Но...,принце. Баща Ви изрично нареди да не ви пускам на състезанието. -стражът беше притеснен.
Той беше получил специална заповед, а сега не можеше да я изпълни.
-Тогава ще му кажете, че не сте ме видели. Има и други входове. Влязъл съм от там.
-Но...-принцът го прекъсна.
-Ще ти платя, ако му кажеш това.
Стражът въздъхна и се примири. Парите му трябваха, а пък принцът ги имаше в изобилие.
-Радвам се, че се разбрахме. -принцът влезе през голямата врата и ярката слънчева светлина блесна в очите му. Той примига няколко пъти и започна да вижда пред себе си. Няколко младежа го гледаха изумени.
-Джаред, какво правиш тук?!-извика някой името на принца.
-На какво ти прилича, Скот? Дойдох да се състезавам.
-Но така нарушаваш правилата.
-Кой спазва в днешно време правилата?- Джаред избута приятеля си и се запъти, за да си вземе оръжие. Състезанието включваше: дуел с меч, надбягване с коне, тест за издръжливост и за финал-битка с демон. Победителят става част от ордена.
На това състезание бяха дошли същества от четирите кралства. Елфи, хора, джуджета и всякакви други.
-О, ето го и принца. Дошъл е да се докаже пред баща си. Джаред не обърна внимание на хапещите забележки. Избра си един остър, дълъг меч и взе един щит. Рогът изсвири и всички заеха позиции. Състезанието се провеждаше в Аварон-кралството на хората. Това беше традиция от векове, но много рязко, някой успяваше да надвие демона. Участниците заеха позиции и очакваха списъка за дуелите. Един строен елф излезе на марката сцена в средата на арената и обяви силно имената на участниците. Джаред очакваше с нетърпение да чуе срещу кого трябваше да се изправи.
-Джаред от Аварон срещу Аржент от Саймор.
Саймор беше кралството на елфите. Те се отличаваха с бързи и точни движения, бяха умни и преценяваха всеки ход на противника си. Но имаха един недостатък, заради способноста да проследяват всяко едно движение, можеха да се объркат лесно.
Джаред беше обучен от полу елф и добре знаеше срещу какво се изправяше. Той щеше да се бие пред последен. С голямо внимание наблюдаваше останалите участници и събираше информация за тях. Щом дойде редът на приятелят му, Джаред се прилепи до решетката и започна да наблюдава движенията на Скот. Двамата бяха тренирали заедно дълги години. Познаваха се много добре и бяха неразделни. Държаха се като братя и заедно се изправяха срещу опасностите. Скот повали противника си и насочи острието на меча си към врата му. Чуха се ръкопляскания.
-Джаред и Аржент!
Момчето стисна меча в ръката си и излезе на арената. Срещу него стоеше висок, строен елф. И двамата нямаха броня, а бяха облечени само в сива блуза и черни панталони. Джаред завъртя меча и се подготви за нападение. Елфът зае също бойна позиция. Двамата се гледаха известно време, след което се чу шумът от удрящите се мечове. Джаред вече имаше план. Щеше да измори елфа и сред което щеше да го довърши. Джаред се наведе и се отскубна от хватката на другото момче. След което замахна, но вместо да удари противника си, той удари земята, при което вдигна доста прах. Елфът отвлече вниманието си и тогава Джаред нападна. Противникът му се съвзе и парира ударът. Но това не беше достатъчно. Джаред отскочи назад и вдигна още прах. След това се плъзна и събори елфа на земята. Битката приключи. Джаред насочи острието си към врат на елфа и с това обяви победа. Публиката започна да ръкопляска бурно. Явно бяха създали зрелищна битка. Джаред подаде ръка на елфа, но той не я пое. Изправи се и се запъти към изхода на арената. Последната битка приключи с победата на едно джудже, след което останалите участници преминаха към втория кръг на състезанието-надбягване с коне. Това за джуджетата беше мъчение, защото късите им крака не бяха подходящи за езда на голям кон. Ако се наложеше да яздят, предпочитаха да е пони. Но тук понитата не бяха подходящи.
Джаред отиде до конюшнята и извади своя кон. Той беше от най-породистите кралски коне. Беше висок, със силни, мускулести крайници и дълга стройна шия. Той пръхтеше неспокойно и с нетърпение очакваше да препусне напред. Джаред го оседла и отиде на стартовата линия. На линията се бяха събрали всички участници със своите коне. Джаред погледна до себе си и видя слабо момче -човек, върху бял кон. Той целият трепереше, а животното риеше с крак. Джаред се загледа в коня и забеляза някаква издутина на челото на животното. Загледа се по-внимателно и забеляза магията за невидимост. Тя беше скрила рога на животното.
-Еднорог!-извика Джаред и момчето до него го погледна изплашено. -Съжалявам, но знаеш, че не се допускат еднорози. Двама стражи дойдоха и отведоха животното и ездача му. Той беше нарушил правилата и вече нямаше право да продължи състезанието. След минута рогът изсвири и ездачите препуснаха напред. Бяха позволени всякакъв вид капани. Ездачите имаха право да бутат противниците си, да спъват конете им, но нямаха право да се нараняват сериозно. Джаред летеше напред върху коня си и след него препускаха останалите ездачи. Изведнъж Джаред усети нещо да се закача за дрехата му. Той рязко се обърна и видя дяволитата усмивка на един от участниците. Той беше хванал Джаред с въже и се канеше всеки момент да го дръпне назад. Момчето хвана въжето и рязко го дръпна към себе си. Другият ездач не очакваше този обрат на нещата и полетя към земята. Коня му спря на място и така спря другия ездач зад себе си. Получи се мини катастрофа. Джаред се засмя и бързо препусна напред. Конят му пресече финалната линия, а след него и един друг с елф на гърба си. Трети беше Скот, а след него финишираха още осем ездача.
Финалистите преминаха към третия кръг-издръжливот. Всеки един от тях трябваше да премине индивидуален тест за издръжливост. Той се състоеше от бягане на дълго растояние, пренасяне на тежки предмети, равновесие, изкачване на отвесна стена.
Джаред беше пред последен в листа отново, а след него Скот. Двавата не размениха нито дума, докато чака а реда си. Щом произнесоха името на Джаред, той пгредна към приятеря си. Скот му кимна:
-Успех.
-Благодаря.
Джаред излезе на терена и се огледа. Публика нямаше, само съдиите стояха отстрани а наблюдаваха строго. Някои хора казваха, че част от съдиите са от ордена, но никой не беше сигурен в това.
Джаред вдиша дърбоко и се съсредоточи, след това се затича. Пред него имаше безброй препятствия, но той ги преудоля без затруднение. Беше се подготвял години за това състезание и сега не искаше да се провали. Той се засили и прескочи голяма яма пърна с вода. Подхлъзна се на калта, но успя да се задържи на време и продължи.
Следваше носенето на тежести. Джаред успя да се справи и с тази задача, имаше малко затруднения, но все пак успя. Последва равновесието.
Пред Джаред застанаха двама души, които закачиха две тежести на раменете му. Те стигаха да средата на бедрото и се клатеха, което създаваше допълнителни неудобства. След като завързаха тежестите, срожиха и превръзка на очите на Джаред. Той стъпи на пред, но тежестите се зарюляха и го накараха да загуби равновесие.
На това изпитание се проваряха пъчти всички участници, но Джаред няваше намерение да свърши като останалите, във водата под него.
Той въздъхна и плавно приттъпи напред. Усети дъската под себе си. Джаред разпери ръце настрани и бавно придвижи и другия си крак напред. Усети как тежистихе го дърпаха на страни, но той увладя положението и стъпи онтово напред.
С това темпо, той премина дъската. Щом стъпи отново на сигурна земя, Джаред се отпусна и свали превръзката от очите си. Махна тежестите и седна на земята, за да си почине.
Джаред стана и се запъти към отвесната стена. Последната от изпитанията. Той трябваше да я изкачи, да вземе знамето от върха й и после да се върне обратно до долу.
Тази задача нямаше да му се упре. От всички детски игри, Джаред най-много обичаше катеренето по дърветата. Беше му любимо занимание и по цели дни стоеше по дърветата и наблюдаваше какво се случваше наоколо.
Джаред застана под стената и погледна на горе. Не можа да определи колко е висока, но не беше никак ниска. Той започна да се катери, като обмисляше всяка следваща стъпка. За него всяка минута минаваше като час. В крайна сметка изкачи стената за 17 минути. Това беше най-добрият резултат до сега. Джаред взе знамето и слезе обратно.
-Поздравления, Джаред!-произнесе се един от журито- Ти си третият, който прудоля това изпитание, но за най-добро време. Последното изпитание ще се проведе утре. Желаем ти успех.
