Трудности

Глава 5

Гледна точка на Меган

Имам чувството че изкупихме целия мол.За първи път да си купя толкова много дрехи.
Деня си заминаваше.С Миранда се прибрахме като разопоковихме покупките.Мъжа й,тоест баща ми.
Е бил на бизнес среща в Аспен и тя отиде да го посрещне.
Наистина се вълнувам да се запозная с него.Дано да не е като истинския.Чух шум отидох до прозореца и видях Джош.

Гледна точка на Джош.
Излязох от джипа и подадох ключовете на Роберто,за да я закара в гаража.
Влязох в къщата и се напътих съм стаята си.Като влязох се обадих на майка ми.

-Здравей.Татко дойде ли?
-Все още не.

-Колко часа е вечерята?

-8:00

Оффф много е рано...

-Добре.Да знаеш че няма да мога да дойда.

-Но защо? Това е първата вечеря с Меган.Трябва да
присъстваш.Важно е.

Оффф Меган,вярно..
-Добре добре.Ще дойда но ще закъснея.

-Гледай да не закъснееш много
Като затвори.

Превъзходно.Чух стъпки от коридара.Леко отворих вратата на стаята ми,и видях Меган да се разхожда като оглеждаше внимателно всяка картина в коридора.Излязох от стаята ми спокойно.Бос съм,явно за това не ме чу.

-Здравей

Казах й спокойно.
Боже,усещам притесненето й.
Чувства се засрамена.Тя наведе глава и захапа устната си.
Милата.И аз на нейно място щях да направя това.Погледнах картината.

-Тази картина е правена от татко!

Казах й,като я погледнах и посочих.
Тя си надигна главата.И беше като домат.Хихихи.Погледна картината.
-Той художник ли е?

-Не.Но в свободното си време обича да рисува.
Тя ме погледна и след това насочи погледа си острани.

-Малко е странно!

Тя ме погледна без изразно.

-Кое?

-Ами до вчера по-това време нямах сестра,а сега имам.

След като тя се засмя и след това и аз.Боже.Започвам и аз да се притеснявам да говоря с нея.
Не искам да я обидя или нещо подобно.Искам да се чувства комфортно.Ще живеем доста време заедно.

-Тайно се надявах да си на моята възраст.Не ми се иска да гледам някакво си дете да скача на леглото ми.

-Да не би да мразиш децата?

По-дяволите.Браво Джош.Много добро ПЪРВО впечатление правиш.
Не ги мразя.Но не ми се занимава с тях.
-Не.Обичам децата

Казах като се усмихнах широко.
Тя се засмя.
Ох оправих положението.
Изведнъж я хванах за ръката.

Гледна точка на Меган

Какво прави той?

-Ела.Ще ти покажа цялата къща.

И ми намигна.Да му се доверя ли?
Охх защо да не му се доверя?
Аз кимнах и той ме задърпа надолу по-стъпалата.Придърпа ме към себе си.И си сложи ръката на рамото ми.Показваше ми всяка стая.Запозна ме и с прислугата.
Не че я използвам.Предпочитам аз да си взема нещо от хладилника,отколкото тези изморени жени.Изкачих ме се на последния 4 етаж.
-Можеш ли да плуваваш?
Попита като отвори някакви големи врати.
-Да защо?
Погледнах го.Той ме погледна,след това погледна това срещу него.
Остана ми остана отворена.
-Обичам да идвам тук.
Каза той.
Стаята е по-скоро салон.Целия четвърти етаж е зает от този басейн.Басейна е разположен вертикално.На тавана им огромни прозорци.А на стените им растения.Има шезлонги.Всичко има.
-Когато съм ядосан,или нещо подобно идвам тук и почвам да плувам.
Каза като се засмя.
Той отиде напред.
-Хайде да плуваме.?

Какво? ??
-А сега ли?

-А кога иначе?

-Със сигурност не сега.

Той си съблече тениската.
Има доста стегнато тяло.
И татуси.На рамото, има някакъв текст.Прилича ми на френски,но може и да бъркам.На дясната ръката(цялата) има огромен леопард.
Той дойде до мен и ме хвана за ръката.
-Хайде съблечи се!
-Не не.Моля те
Разбира се,той не ме послуша и скочи във водата като и аз паднах в нея.Глупак!!!
-Ти добре ли си?
Извиках му силно.
Той доплува до мен.
-Много съм добре.Благодаря че попита.
Отговори нахално,и започна да се смее.