Момичето създадено да страда

Как така няма да уживее?| 14 част(продължението)

Парамедиците дойдоха и взеха момичето и момчето .
•••След четири часа
••От името на Виолета••
Бях луда .
Чаках три часа пред операционната .,
Никой не казваше нищо . Влизаха , излизаха и какво ...? Нищо.
Защо го даржът толкова ? Не виждат ли , че не мога без него?
Мисля си , защо света е толкова жесток .
Нямам майка , баща ми не ме обича , брат ми е наркоман , нямам приятели , любовта ми е в болница , заради мен и може да не уживее .
••Неутрален••
Ох , Вили , колко си наивна , той сам си е виновен . Ти не си виновна , че щеше да те убие и ти избяга .
•••След 30 минути
•••От името на Виолета
Седя , седя и какво ...Нищо .
До мен седеше момиче , което плачеше .
- Хей , защо плачеш ?Всичко ще се оправи .- успокоявах я аз
- Няма . Той се съмоуби . Каквото и да правят няма да го спасят.- каза тя през сълзи
От тези думи спрех да дишам . Ако Леон не оживее . Това дете как ще живее ?Аз как ще живея ?
- Н-недей така . Те са лекари и ще спъсят твоя ...- изчака ,за да разбере
- Брат .- довърши тя
- И аз имам брат . Той е надрусан педерас , кокто е ужасен , но все пак го обичам . Знам какво ти е .
- Не не знаеш ! -крещеше тя- Той не ми е истински брат ,а родителите ми не са мойте родители ,а ЛЪЖЦИ ...
- Какво е станало ?
- Имам брат и сестр , който не познавам . Те се родили , но при второто дете , майка ми загинала ,а баща ми се изчукал с няква курва . След месеци тя ме оставила в дом и така родителите ми са ме взели ,докато не намерих тази информация и не избягах от вкъщи . Тогава брат ми ме видя и каза , че ако не се върна ще се гръмне . Аз отказах ,защото мислех ,че лъже , но изведнъж той се простреля в корема и главата . . - обесни тя
- Толкова тъжно . Аз никога не съм имала майка и баща . Брат ми се грижи за мен от много малка . Всяка сутрин ходех на работа ,защото всички социални помощи , който получавахме отиваха за зависимоста от наркотици на брат ми . Тъжно беше . Нямах приятели , нямах гадже ,нямах живот .
- Явно и двете не сме живели радостно ,а ?- каза ми тя
- Това че ,сега си тъжна , ме значи , че не си имала семейство , което те обича . Мен никой не ме обича . На никой не мо пука за мен .- казах яростна аз
- По-спокойно . Кой е вътре ?- попита ме тя като посочи вратата на операционната
- Годеника ми . - отговорих аз
- Какво стана ?- попита пак тя
Тъкмо , когато щях да кажа излезе доктор и застана пред мен .
- Мойте съболезнования , мис Кастилио.
- Как така няма да уживее ? Ти що за лекар си бе ? Идиот ! Отивай да го спасяваш ,кучи сине ! Това дете няма да расте без баща ! Отивай !-крещях аз
- Аз съм Кастилио . - каза момичето до мен
- А аз говорех на нея .-посочи лекарят
- Ти си Кастилио , но как ? - попитах аз
Тогава свързах две и две и разбрах ,че ...

Това беше часта .
Дано ви е задовулила .
3 коментара за некст

Спойлери :
- Мартина .
- Живот и щастие .
- Болки и страст .
- "Ти си ми..."