Камерата огасна и разговора приключи .
- Какво има ? -попита Федерико
- Т-той скочи , - каза Вили и глътна бучка въздух
- Как така "скочи" ?
- От високата скала ...На ъгъла , където скачат тинейджърите . - оточни тя
- Но там малко ужеляват без оборудване .- уплаши се Феде
- Вместо да говорим без смислено , нека тръгваме ! - каза заповедничаво Виолета
- Няма да ходя никъде ! Няма да спасявам този помяр , който те е наранил . - каза гневен Феде
- Тогава занрави за мен . Той е важен за мен и поне от обич към мен би отишъл . Що за човек си ? Не си ли чувал за "човечност" ?
- Ти ли ще ми говориш за човечност ? Или ще ми говориш колко е човечен оня ? Онзи , който така те нарани и ти пак искаш да го спасиш .!!
- Той сега умира ! Какво значение има какво е направил ? Все пак и той е човек .
- Той не е човек . Да ти припомня ли ?
Той те вкара в болница и те нарани ,вкара те в леглото и забременя , той те изнасили и сега си цялата синя . Нима това е малко ? Нима ще отидеш и ще спасиш този човек .
- Но имаше и мили моменти . Само той ме заговори на онази пейка , той ми показа , че не съм никоя , той ми показа , че ме обича , той поиска да се сгодим , той направи най- милите неща в живота ми и ти продължаваш да виждаш минусите .
Тръгвам . Идваш или не ?
- Сестричке , ако смяташ , че това нищожество е мил и добър , явно аз не съм ти брат вече . Прави каквото искаш ! Не ми пука !
- Видя ли ? Пак като в болницата , никой не ме разбира ,а само този , който успя да го направи лежи мъртав и ти не искаш да ми помогнеш да го спася !?- крещеше бясна Виолета
- Да ! - каза Феде
Виолета се запъти към вратата , отвори я и излезе .
Щом излезе започна да плаче , но се осъзна и си изтри очите .
Тя се качи в колата на Феде и се запъти към скалата .
•••След пет минути
Виолета стифна до скалата и погледна надолу .
Там лежеше безпомощен Леон и умираше . Тя започна бавно да слиза надолу по скалите .
След като слезе застана отгоре на Леон , без да се качва върху него , и започна да му говори .
- Леон , как си ? Аз съм . До теб съм , мило .
- В-виолета ??
- Да , мили мой .
Той леко изправи глава и я зърна .
Румените и бузи , мелите и устни , загадачните и очи ...
- Защо дойде ? - попита той - Исках да умра .- заяви той ,а Виолета започна да плаче
- Недей ! Не страдай ,заради мен .Не мога повече да те наранявам . Боли ме да ре гледам така .
- Не говори така . Моля те ! - молеше Виолета
- Но защо ? Защо ? Защо обичаш чудовище като мен ? Ти си мила и добра ,а аз само те наранявам . Не искам да живея ,ако ще те наранявам ...
Леон затвори очи .
- Леон ! Леон! Моля те , не се предавай ! Леон !
- Te amo. - каза като за последно Леон
Часта .
Имаше малко забавяне , за което се извинявам . Искам пак много коментари като вчера , за да знам дали ви харесва .
Всички да коментират .
أنت تقرأ
Момичето създадено да страда
مغامرةТова е Виолета Кастилио . Момиче живеещо с брат си Федерико ,който винаги се друсаше , в топлия и свеж Буенос Айрес, но това , че градът е толкова прекрасен , не значи , че тя е . Макар и да не се друсаше , беше в много затруднено положение . Тя мно...
