Задушавам се, усещам как светлината се отдалечава от мен, а аз потъвам към дъното. Опитвам се да помръдна, но без успех. Събуждам се, обляна в пот, и осъзнавам, че всичко е било само сън. Посягам към дневника, стоящ в нощното ми шкафче, и описвам всичко, което усетих и изпитах по време на ужасяващия кошмар.
Поглеждам часовника и виждам че часът е 3:35, продължавам да описвам съня си в дневника. Връщам дневника там, откъдето го взех, гася нощната лампа, лягам и затварям очи.
...
-Ставай, лигло! - Казва брат ми и ме замеря с възглавница.
-Кой ти разреши да влизаш в стаята ми, Лиам?! - Извиквам аз. Ставам и отивам до банята, след 15 минути вече съм готова... е почти. Пристъпвам към гардероба си, плъзгам двете врати и пред мен се откриват всичките ми тениски, клинове, скъсани дънки и кецове. Имах и два по-официални тоалета, но тях не ги използвах особено.
Днес, обаче, беше от тези дни, в които трябва да облека нещо по-специално.
