Ад и светлина

Ад и светлина (1 глава)

Слизам по стълбите, държейки голямата си, тежка папка и сако в дясната ръка. Напускам училищната сграда заедно с групата и стъпвам с бързи, нервни крачки по студената сива земя, покрита с море от пленяващите нюанси на червено, жълто и оранжево. На пръв поглед напълно обикновен есенен ден, слънчевите лъчи закачливо блестяха измежду клоните на дърветата, чиито листа едно по едно се присъединяваха към другарите си лежейки в тревата. Времето бе необичайно тъпло за късна есен. Не се усещаше ни най-малък порив на вятъра, а слънцето се бе надвесило над нас и топлеше гърбовете ни.
Настаних се върху зелената трева, успоредно на шарената корона на дървото и малката чешмичка. Извадих четките и боите си, наместих се по-удобно и заслушах препоръките на учителя. Започнах да рисувам пейзажа, опитвайки се да отстраня негативните мисли от ума ми. Но чувството, че нещо не е наред се бе сякаш вкопчило за костите ми, устоявайки на всеки мой опит да го отстраня. Тръснах глава. Сякаш това би прогонило чувството. Настроените на останалите постепенно помръкваше. Смехът намаляваше и всички започнахме да потръпваме от скоро появилия се вятър. Слънцето ту се появяваше, ту поредният облак го закриваше, карайки ни да наметнем връхните си дрехи. Всички погледи бяха съсредоточени в рисуването на дървото.
   Погледнах нагоре. Премигнах, неудомявайки как е възможно облаците да изчезват постепенно, разкривайки губещия синия си цвят небе. Силен вятър раздуха косите ни, а есенните листа скътани по ъглите на тротоарите литнаха нагоре, правейки въртеливи движения. С непрекъснатото смрачаване, в  погледите на останалите се изписа  лек уплах. Телефоните изгубиха сигнала си, а хората въздържаността си. Чуваха се непазбираем говор, плач и молитви. Сякаш нещо от това можеше да им даде отговор на въпроса какво се случва, или пък можеше да ги спаси. Но от какво? Силти гръмотевици ппидружени от мълнии пръснаха по мрачното небе. Електрическата верига очевидно бе прекъснала, тъй щато от никъде нямаше светлина. Не се виждаше нищо, усещаше се единствено страх. Чу се взрив. По въздуха се разнесе миризма ма изгоряло. Това накара всички да запищят.
А мен да отворя очи...