Сейдж:
Вървях към най-добрия си приятел Джак Джонсън, който току-що бе оставил книгите си в шкафчето.Затичах се и го прегърнах в гръб, докато най-малко очакваше нещо.
-Джакси. -извиках, при което всички в коридора ни погледнаха. Включително Самуел Уилкинсън.
-Онази отново.-чу се познатия глас на Самуел от към края на коридора.
Беше се облегнал върху едно от шкафчетата на учениците в по-долните класове, заедно с Нейт и Джак Гилински.
Джонсън само се усмихна и се обърна към мен, хвърляйки лош поглед към Сам.
Уилкинсън започна да се смее и погледна към Нейт и Гилински, които ме оглеждаха отгоре до долу с отегчени погледи.
Аз гушнах здраво Джонси, за да се почувствам в безопасност, въпреки, че щом Сам дойдеше към мен измъкване-няма, без значение колко Джак го молеше да спре да се заяжда или понякога да ме бие.
Облегнах главичка върху гърдите на Джонси, стискайки го здраво.
Самуел извади кутийка с цигари от джоба на раницата си и сложи една между устните си. Подаде и на двете момчета, които стояха до него.
Бяхме в междучасие и се наложи да стоим навън, където са и повечето шкафчета. Идеалната мишена за идиотите.
Джонсън си гледаше в айфона, а аз бях прекалено изплашена, за да се отпусна, защото знаех, че всеки момент Сам може да дойде и да ми направи нещо.
Зяпах ги през цялото време. Имах чувството, че ако погледна настрани ще са зад мен, правейки поредното унижаващо ме нещо пред цялото училище.
-Не им обръщай внимание.- каза Джак, без да маха поглед от телефона.
-Няма такава опция. Те планират нещо. Сигурна съм.- имаше нещо гнило. Те никога не са стоели безучастно, докато аз съм в коридор, класна стая или стола с тях.
-Сейдж, те даже не си говорят. Отпусни се. Може днес да не искат да се заяждат. Или да те бият.- каза той, като ги погледна и погледа му отново се заби в айфона.
Много ме успокои. Няма що.
Стоях вкопчена в Джак още пет минутки, когато от към вратата в близост до Сам се отвори и госпожа Уейд излезе навън.
-Веднага гасете цигарите, момченца! Знаете ли, че може да виизключат за това!-извика тя на момчетата.
Сам хвърли цигарата на земята и я настъпа, за да я изгаси. Същото направиха Гилински и Нейт.
Госпожата огледа целия коридор, когато най-накрая погледа ѝ се спря върху мен.
Усмихна се и ми направи знак с ръка да отида с нея. Нормално, аз бях отговорник за празничните партита в училище. А, великден наближаваше.
Казах чао на Джак и тръгнах към нея. Тя влезе вътре, а Сам ме гледаше. Лошо. Гледах настрани към земята, опитвайки да избягам очен контакт.
Точно преди да вляза вътре, Уилк реши да се чекне и изпречи крака си на пътя ми. Аз разбира се паднах по лице и всички в коридора започнаха да се смеят.
-Внимавай къде вървиш, курво. Виж изцапа ми новите обувки с твоите кални боклуци, уличница такава. Избърши ги!- извика Самуел към мен.
Смеховете ставаха все повече. Имаше такива, коѝто даже снимаха.
-Казах да ги избършеш, нещастнице!- извика той като ме хвана за косата и ме издърпа нагоре без да му мигне окото. Започнах да пищя. Огледах се за Джак, но той си беше тръгнал. Бях самичка.
-Моля те, Сам. Пусни ме. Съжалявам. Не съм искала. Не те видях, кълна се!- държах косата си с двете си ръце, опитвайки да се отскубя от Уилкинсън, но ме беше хванал здраво.
-Глупости! Нарочно го направи! Курва. -повтори той и ме наплю.
-Достатъчно!- провика се госпожа Уейд на Сам.-Самуел, веднага я пусни!
Самуел ме захвърли на земята и ми се изсмя. Аз се изправих набързо и влезнах в училището.
-----------------------------------------------------------------
Здрасти, здрасти, хора. Това е новата ми история със Сам. Надявам се да ви хареса!
-Kisses Theresa.
YOU ARE READING
bullied | s.w
FanfictionСамуел Уилкинсън. Висок, стегнат, брюнет с очи, коѝто сменяха цвета си на определена светлина. Може би имаше някаква тайна зад тези безразлични очи. Може би точно това намираше в него Сейдж Търнър. Въпреки, че я дразнеше, наричаше я имена и я биеше...