bullied | s.w

Chapter One : "Whore."

Сейдж:

Вървях към най-добрия си приятел Джак Джонсън, който току-що бе оставил книгите си в шкафчето.

Затичах се и го прегърнах в гръб, докато най-малко очакваше нещо.

-Джакси. -извиках, при което всички в коридора ни погледнаха. Включително Самуел Уилкинсън.

-Онази отново.-чу се познатия глас на Самуел от към края на коридора.

Беше се облегнал върху едно от шкафчетата на учениците в по-долните класове, заедно с Нейт и Джак Гилински.

Джонсън само се усмихна и се обърна към мен, хвърляйки лош поглед към Сам.

Уилкинсън започна да се смее и погледна към Нейт и Гилински, които ме оглеждаха отгоре до долу с отегчени погледи.

Аз гушнах здраво Джонси, за да се почувствам в безопасност, въпреки, че щом Сам дойдеше към мен измъкване-няма, без значение колко Джак го молеше да спре да се заяжда или понякога да ме бие.

Облегнах главичка върху гърдите на Джонси, стискайки го здраво.

Самуел извади кутийка с цигари от джоба на раницата си и сложи една между устните си. Подаде и на двете момчета, които стояха до него.

Бяхме в междучасие и се наложи да стоим навън, където са и повечето шкафчета. Идеалната мишена за идиотите.

Джонсън си гледаше в айфона, а аз бях прекалено изплашена, за да се отпусна, защото знаех, че всеки момент Сам може да дойде и да ми направи нещо.

Зяпах ги през цялото време. Имах чувството, че ако погледна настрани ще са зад мен, правейки поредното унижаващо ме нещо пред цялото училище.

-Не им обръщай внимание.- каза Джак, без да маха поглед от телефона.

-Няма такава опция. Те планират нещо. Сигурна съм.- имаше нещо гнило. Те никога не са стоели безучастно, докато аз съм в коридор, класна стая или стола с тях.

-Сейдж, те даже не си говорят. Отпусни се. Може днес да не искат да се заяждат. Или да те бият.- каза той, като ги погледна и погледа му отново се заби в айфона.

Много ме успокои. Няма що.

Стоях вкопчена в Джак още пет минутки, когато от към вратата в близост до Сам се отвори и госпожа Уейд излезе навън.

-Веднага гасете цигарите, момченца! Знаете ли, че може да виизключат за това!-извика тя на момчетата.

Сам хвърли цигарата на земята и я настъпа, за да я изгаси. Същото направиха Гилински и Нейт.

Госпожата огледа целия коридор, когато най-накрая погледа ѝ се спря върху мен.

Усмихна се и ми направи знак с ръка да отида с нея. Нормално, аз бях отговорник за празничните партита в училище. А, великден наближаваше.

Казах чао на Джак и тръгнах към нея. Тя влезе вътре, а Сам ме гледаше. Лошо. Гледах настрани към земята, опитвайки да избягам очен контакт.

Точно преди да вляза вътре, Уилк реши да се чекне и изпречи крака си на пътя ми. Аз разбира се паднах по лице и всички в коридора започнаха да се смеят.

-Внимавай къде вървиш, курво. Виж изцапа ми новите обувки с твоите кални боклуци, уличница такава. Избърши ги!- извика Самуел към мен.

Смеховете ставаха все повече. Имаше такива, коѝто даже снимаха.

-Казах да ги избършеш, нещастнице!- извика той като ме хвана за косата и ме издърпа нагоре без да му мигне окото. Започнах да пищя. Огледах се за Джак, но той си беше тръгнал. Бях самичка.

-Моля те, Сам. Пусни ме. Съжалявам. Не съм искала. Не те видях, кълна се!- държах косата си с двете си ръце, опитвайки да се отскубя от Уилкинсън, но ме беше хванал здраво.

-Глупости! Нарочно го направи! Курва. -повтори той и ме наплю.

-Достатъчно!- провика се госпожа Уейд на Сам.-Самуел, веднага я пусни!

Самуел ме захвърли на земята и ми се изсмя. Аз се изправих набързо и влезнах в училището.

-----------------------------------------------------------------

Здрасти, здрасти, хора. Това е новата ми история със Сам. Надявам се да ви хареса!

-Kisses Theresa.