bullied | s.w

Chapter Two: "Sam is a very nice guy."

Сейдж:

Не мога да повярвам, че Сам отново ме изложи. Той е ненормален...

-Сейдж, това често ли се случва?- попита госпожа Уейд зад мен, докато вървяхме към кабинета ѝ.

-Не...разбира се, че не.-излъгах.- Сам е много добро момче. Просто понякога е малко агресивен и си го изкарва на хората.-лъжа, лъжа, лъжа. Знаех, че ще го изключат ако кажа как се държи, а той щеше да разбере, че вината е моя и тогава Бог да ми е на помощ.

-Преди няколко дена го видях с няколко момичета. Не забелязах никаква агресия от негова страна.- изрече тя, отваряйки вратата на кабинета си.- Влез.

Направих каквото каза. Направи ми знак да седна на стола пред бюрото ѝ.

-Ами, да...той такова...рядко е агресивен.-казах, гледайки настрани. Не обичах да лъжа. Особено в очите.

-Ако има нещо можеш винаги да ми кажеш. Ако те наранява или те обижда, мога да говоря с...

-Не! Тоест всичко е наред. Ние сме приятели.-прекъснах я аз.

-Е, добре. Сейдж, повиках те за да поговорим на темата "Easter". Все пак ти отговаряш за тези неща. Чух, че си много добра с подбирането на декори и мисля, че проектите ти за Коледа и Свети Валентин бяха невероятни!-каза на един дъх тя.

-Да, ами имам няколко идеи. -извадих папка с лист от чантата, поставих я на бюрото и се нагласих да разказвам за идеите си.-Мислех си за големи зайчета по средата на всеки коридор. А в тях малки шоколадови яйца. Просто не бях сигурна, дали ни е по бюджет.

-Страхотна идея! Ще говоря с директора. Сигурна съм, че той ще измисли нещо!- измъмри госпожа Уейд, разглеждайки рисунките ми.

וווווווווווווווווווו×

Не се забавих дълго при нея. Оставих рисунките си там, понеже звънеца би. Затичах се към кабинета по химия. Влязах рязко в стаята, което привлече всички погледи в стаята включително този на Сам. Бях забравила, че беше в класа ми.

-Извинете, че закъснях. -измъмрих към госпожата.

-Госпожа Уейд ме предупреди, че може да закъснееш. Моля седни.-каза госпожата.

Мястото до Сам беше свободно, но аз заобиколих цялата стая за да потърся. Госпожата ме забеляза и посочи мястото до Сам. Въздъхнах и се запътих към него. Оставих си чантата и седнах до него. Той даже не си направи труда да ме погледне. Затърсих в чантата си моливи. По дяволите бях ги оставила в кабинета заедно с рисунките. Обърнах се назад и помолих двете момичета зад нас за молив, но и двете нямаха под ръка.

-Някой ще даде ли шибан молив на курвата, моля? Пречи ми да се концентрирам. -обади се Самуел. Коментара му предизвика смях из стаята. Госпожата не се интересуваше особено.

-Дай ѝ ти. -каза едно момче зад нас.

-Ил не. Ще хвана някоя болест.-изпуфтя Сам.

Щях да се разплача. Исках само молив. Нищо повече. Една блондинка подхвърли молив към Сам.

-Ще хванеш болест аз ти казвам. -изкикоти се той.

-Спокойно, ще го изгоря след това.-каза тя и отново всички започнаха да се смеят.

Самуел ми подаде молива. Взех го и тогава забелязах нещо върху него. Пишеше "уличница". Сам се засмя и намигна на блондинката. Сдържах сълзите си. Какво толкова му бях направила?