bullied | s.w

Chapter Three: "It's all your fault!"

Сейдж:

След като звънеца би бях първата, която излезе от класната стая. Даже не се обърнах назад. Писах на Джонсън, да ми каже къде се намира. Не усках да съм сама.

~от Сейдж до Джак:~
Къде си??!

~от Джак до Сейдж~
Пред стола. Какво е станало?

~от Сейдж до Джак~
Ей, сега идвам.

Seen, 11:46

Нямах търпение да ме гушне и да му разкажа всичко. По пътя видях трите най-големи гаднярки в училището.

Мадисън Биър- надута кучка, която никой не забелязваше преди Гилински да започне да излиза с нея. Също така беше моята бивша най-добра приятелка.

Тийла Дън- афро американка, ужасно фалшива и скучна. Има слаби баджаци, голям задник и за това Нейт е с нея.

Джелена Хадид- най лошата от всички, превзета, самочувствието ѝ 100%, ужасно злобна и завистлива, ревнива, пипнеш ли Сам ще се постарае всички да те мразят.

А/Н: ТУКА МАЛКО ЗВУЧИ КАТО MEAN GIRLS, МА НИЩО. ПАК МЕ ОБИЧАТЕ.

Веднага щом ги видях, опитах да ги заобиколя колкото се може повече. Достатъчно унижения за един ден. Е, явно проработи.

•×•×•×•×•×•×•×•×•×•×•×•×•×•×•×•×•×•×•×•

Забелязах, че Джонсън седеше със Самуел, Нейт и Джак Гилински. Бях тотално объркана. Джак беше с гръб към мен и, за това не ме видя. Сам ме погледна и направи знак на Джонсън също да го направи. Той се обърна, а аз се усмихнах. Той се обърна отново към мен, без даже да реагира. Какво става тук?

Приближих се до масата и застанах до него.

-Джак? Може ли да поговорим?- казах тихо аз.

-Той вече няма да говори с такива като теб.- изкикоти се Нейт.

Погледнах Джак още по-объркано.

-К..Какво?- гласа ми заекна. Какво ставаше?

-Не разбра ли, че му е все тая за теб? -попита Гилински.

-Хайде, Джонсън. Кажи ѝ.-думите просто се изплъзнаха от устата на Сам.

-Аз...не движа с такива като теб. -прошепна Джак.

Очите ми се напълниха със сълзи. Джак...най-добрият ми приятел, ме остави. Веднага след това тръгнах към изхода, гледах земята, не исках никой да забележи сълзите ми.

Тогава се случи. Блъснах се в някой.

-Ах, ти, некадърнице! Гледай къде ходиш! Това сако струва повече от целия ти живот! -по дяволите. Беше Джиджи.

-Съжалявам, Джиджи...-даже не я погледнах. Запътих се към изхода.

Бутнах вратата и излязох навън. Седнах близо до едно от дърветата в двора, прегърнах коленете си и започнах да плача. Чух нечиѝ стъпки да идват към мен.

-Моля те, върви си. Достатъчно ми се случи днес.-казах аз през сълзи, без даже да поглеждам кой беше зад мен.

-Съжалявам за поведението на Джиджи.- този глас. Веднага погледнах нагоре. Беше Мадисън. Моята бивша бести.

-Какво искаш, Мади? -изтрих сълзите си и се държах като зрял човек.

-Искаш ли да поговорим? Какво стана?-попита тя тихо и седна до мен.

Тя сериозно ли ме питаше какво става? Много добре знаеше, че живота ми е бил ад откакто ме заряза, заради Джак и новите ѝ дружки с коѝто той настояваше тя да излиза.

-Какво стана ли? Ами това стана...ти ме заряза, заради някакво си момче, което е приятел с моя побойник. Също така ти си виновна, че Сам ме бие и, че всички ме презират. Казах ти, че харесвам Самуел, а ти веднага го изпорти на Гилински. Цялото училище започна да ми се смее, защото всички мислеха, че съм ужасно грозна за Сам и единствения начин той да остане готин бе като ме унижава. И всичко е по твоя вина, Мадисън! -не усетих кога сълзите започнаха да падат, докато не забелязах капчиците които падаха по дънките ми.

Мадисън ме гледаше с отворена уста и не знаеше какво да каже.

Толкова ѝ бях набрала. На всички тях.