Здравейте! Аз съм Хана на 18 години от София, България. Най - добрата ми приятелка се казва Криси. Тя е от Пловдив, но сега учи в тук, в София.
*Гледна точка на Хана*
След 11 дни започваме училище - размрънках се на Криси.
Да, знам тъпо е ама не можем да се отървем, ххаха - започна да се хили тя.
~Три часа по - късно~
- Хана, ела тук. - чух гласа на майка ми. - С баща ти искаме да ти кажем нещо. Ще се преместим да живеем в Омаха.
Когато чух това не повярвах.
- Това някаква шега ли е? - запитах аз - Нали точно вие ми казвахте, че трябва да свикна с града и че няма да се местим повече... Защо ме излъгахте? - запитах аз.
- Имаме финансови проблеми и не можем да си позволим да живеем тук.
- Ами Криси? - започнах да плача - С нея сме неразделни, не мога да я оставя.
- И тя идва с нас, родителите й мислят, че ще е добре за нея - когато чух това се зарадвах много.
Веднага й звъннах.
- Познай какво ми казаха нашите??! - виках от радост.
- Разбрах, много се радвам. Нямам търпение да тръгнем. Там може и да видиш Джак. ( Аа да, забравих да ви кажа, от малка съм влюбена в Джак Джонсън, а Криси в Гилински)
Здравейте хора! Реших да започна нова история. Надявам се да ви хареса! ❤
