Story of My Life

Част 1

Когато съм се родила, така наречените ми ,,родители" ме оставиха в дом за сираци. Прекарах 11 години от живота си там. Не получавах нужното образование, но получих достатъчно, че да премина в следващите класове. В сиропиталището се държаха умерено добре с мен. Там се научих да чистя, да готвя, да се грижа за останалите хора около мен. Получих важни съвети, намерих приятели. Не беше най-хубавата обстановка, но имаше мили хора, който се грижеха за мен. Леглата бяха покрити с бели чаршафи, на някое местенце бяха изцапани, на друго прокъсани, но това не бе важното. Някой от леглата бяха издънени. Стените бяха тъмно сиви, а пода бе направен от светло сиви плочки. Често през зимните дни краката ни замръзваха от ледените плочки. Нямахме кой знае какво да облечем. Ако не се бе намерил някой добър човечец през годината да ни подари по някоя дрешка, дори изкарвахме ледените зими голи. Беше тежко, много тежко. Чувствах се като във затвор.

Бях на 9 години, когато в сиропиталището се появи ново момиче. Когато влезе седна на един от дървените столове и загледа една моя приятелка. Каза й веднага да я нахрани с нещо прилично. Приятелката ми ( Мелинда ) наведе главата си надолу. Не можеше да й каже нищо. Обърна се и отиде към студения плот, за да вземе нещо и да й угоди. Не можех да я гледам как прислугва на някаква си примадона. Отидох до Мел, хванах я за ръката и я завъртях към мен. Прегърнах я силно. Пусна една солена сълза, изтрих я. Хванах я за ръката, приплитайки пръстите ни и я придърпах към седналата на стола примадона.

Аз:Коя си ти, за да заповядваш? Ти да не управляваш сиропиталището? Не се прави на много важна, а стани и си направи сама за ядене.

Примадоната: Ти знаеш ли коя съм аз?

Аз: Която и да си, щом ще живееш тук не се считаш за богатото лошо момиче, което ядосва семейството си.

Примадоната изпуфтя, но въпреки това стана и отиде до плота. Направи си филия с мармалад. Не че имаше някакъв избор, де.

Свечери се. Жената, която се занимаваше с нас дойде, за да ни каже да си лягаме. Но, разбира се, ако примадоната не се обади няма как да стане. Твърдо отказа да си легне толкова рано. Но аз отново я поставих на мястото й. Казах й да ляга иначе ще й оскубя чорлата. Щом жената излезе от стаята, тя дойде до мен и ме хвана за вързаната ми на конска опашка коса. Риташе ме, нанасяше тежката си ръка върху всяка част на тялото ми. Нямах възможност да се отскубна от нея. Когато реши, че е свършила с мен ме пусна, наведе се и прошепна в ухото ми да не казвам на никого. Така и направих. Повече не и се противих.

Една ранна утрин, месец след като станах на 11 ,тази примадона удари шамар на Мел, затова аз отидох до нея и отново и се развиках. Тя хвана едно ножче,което беше оставено на масата до нея и започна да го прекарва през ръцете и краката ми. Две от момичетата, с който се бе сприятелила ме държаха здраво. Друго момиче от нейната компания стискаше нежните ръце на Мел, която не спря да плаче при гледката на разрязаното ми тяло. Това бе един кошмар за мен. След като примадоната приключи, облиза кръвта от ножа, отиде до плота, изми го и го остави под възглавницата си. Гледаше от страни победоносно и се смееше. Не можех да мръдна. Никой не ми помагаше. Всички стояха и ме гледаха отстрани. Само Мелинда, която правеше опити да се измъкне от хватката на силното 15 годишно момиче, което я държеше с цялата си сила, успя да се извади от страха и изрита 15 годишната приятелка на насилвачката ми. Дойде до мен. Превърза раните ми с белия си чаршаф, като късаше дълги парчета от него със зъбите си. Бях щастлива, че имам такава приятелка. Вечерта насилвачката ми седна до мен на леглото. Прошепна ми в ухото дали искам да стана като нея, дали искам всички да ми лазят в краката. Аз не казах нищо само обърнах главата си с цел да не гледам ужасяващото й лице. Тя се усмихна, сложи ръката си върху моята и ми каза да си помисля.

На сутринта някой издърпа топлата ми завивка. Беше лелката, която се грижеше за мен. Заповеднически ми каза да се облека и да чакам да ме извикат. Помислих , че съм загазила и пак ще ме държат в тъмната стая. Нямаше да ми е за пръв път. Миналия път, когато ме оставиха там беше преди 3 години. Бях на 8. Оставиха ме там, защото се заядох с лелката. Но тогава тя ме бе ядосала и нямаше как да си замълча. Да си призная просто ми беше скучно и исках да играя на двора, а тя не ми даде и аз и се разсърдих. Разхвърлих чаршафите на земята си и тя реши да ме забута в онази гадна стаичка. Там влизат само лошите деца. Беше ужасно. Всичко бе в тъмно сиво. Нямаше нищо освен едно легло, покрито с чаршафи. Стояхме докато не поискаме да се извиним на човека, с който сме се скарали. Тогава не стоях дълго. Само 2 часа и не можех да гледам празните стени. Извиних се.

Не след дълго ме извикаха в кабинета на директорката. Когато влязох зърнах млади мъж и жена, който като ме видяха се усмихнаха и си кимнаха един на друг. Спогледаха се странно. Аз застанах права до вратата и зачаках да разбера какво ще стане. Директорът заговори:

Директорът: Миличка, запознай се с новото си семейство...

*Хей, хора... Ето я новата ми историйка. Ще се радвам да я прочетете и да оставите мненията си в коментарите. Обичам ви страшно много...