Story of My Life

Част 2

- Ново семейство ли?-запитах

-Да, милата ми. Тези хора вече ще се грижат за теб.- каза и се усмихна широко

-Но аз не искам-казах, като сълза се стече по бузите ми

-Мила, няма да е сега. Ще имаш време да се сбогуваш с приятелите си.-каза ми

-Може ли да се върна в стаята ?-запитах

-Да-отговори

Аз се втурнах към стаята. Щом стигнах седнах внимателно, за да не ме боли. Реших да се преоблека и жената влезе.

-Клеъри, какво е станало?-дойде до мен и загледа тялото ми.

-Котка...-казах и погледнах към примадоната.

-Котка?-запита ме тя със странния си поглед

-Да котка, лелче. Аз лично го видях. Опитах се да й помогна, но не успях-каза примадоната самодоволно

-Добре, щом казвате.-каза и излезе от стайчката.

Облякох къси панталонки, защото само това имах и легнах на леглото си, гледайки към прозореца. Замислих се над предложението на примадоната. Не исках да го приемам, но нямах друг избор. Мислех си дали скоро ще поиска отговора ми. Докато го мислех някой седна до мен. Това беше тя.

-Клер, много добре лъжеш, но следващия път бъди по-убедителна-каза ми тя надменно 

-Това, че ти си първокласна лъжкиня не значи, че и аз трябва да стана.-казах, знаейки, че тя си нямаше и на представа какво е станало преди малко

-Спокойно момиче. Та какво реши?-засмя се

-Добре, съгласна съм.Ти и без това не ми остави друг избор.-казах, навеждайки главата си

-От утре няма да говориш с никой друг освен с нас.-каза и ми се усмихна, опита се да ме прегърна, но аз се отдръпнах

-Добре!-казах и топла сълза се спусна по бузата ми

Взех едно листче и една химикалка и започнах да пиша: