Story of My Life

Част 4

~След една седмица~

Вече беше време да ме и3пишат. В стаята вле3е медицинската сестра.

-Хей, момичето ми, ставай днес те и3писват. Оправи се и родителите ти ще дойдат да те в3емат

-Те не са ми родители. Баща ми умря, 3аради она3и примадона.

-Миличка, помниш след като се оправи и говори с полицайте какво ти ка3аха

-Помня!

~Преди седмица~

-Миличка, добре ли се чувстваш?

-Да, какво има?

-Полицаите желаят да те ра3питат!

-Добре, нека вля3ат!

Полицаите вли3ат и 3астават пред нея,  гледайки я в очите. Тогава по-въ3растният 3апита, докато другият 3аписваше.

-Добре, момичето ми, сега трябва да ни кажеш всичко, което се е случило в он3и ден

Ра3ка3ах им. По-младият полицаи 3аписваше всяка дума, която ка3вах. Щом приключих въ3радтния човечец ме погледна, хвана ръката ми и ка3а:

-Бъди силна, не3ависими какво става. Всяка мъка си има край и всяко щадтие начало. Винаги ще се намери някой, който да те обича.

-Много ви благодаря.

Двамата и3ля3оха от стаята. Тогава медицинската сестра вле3е и ме 3апита:

-Миличка, какво стана. Ще я хванат ли.

-Не 3нам. Лелче ти си много добра.

-Мерси. Ка3вай сега, какво стана.

Младата червенокоса жена ме 3агледа с нетърпение. С нея се сприятелихме страшно бър3о. Щом свърших тя се усмихна и ме прегърна. Почувствах се 3ащитена.

   Когато се осъ3нах от мислите си, 3абеля3ах, че вече се бях и3мила и гледах почти пра3ния гардероб. И3брах нещо, колкото да има и 3ачаках ,,родителите " си. Не след дълго в стаята връхлетя ,,майка" ми и 3апита дали съм готова. А3 само кимнах и тръгнах по нея. Тя плати сметката. Тръгнахме към и3хода на болницата. Пред болницата видях черно Ауди. ,,Майка" ми се качи в него и тогава 3абеля3ах, че вътре е и бъдещия ми баща. Настаних се на седалката и се 3амислих.

След около половин час бяхме пред някаква къща. Беше малка, но същевременно уютна. Гледах надолу пре3 цялото време. Когато вля3охме първото нещо, което видях е един малък диван и момичето, което седеше на него. Беше на около 15. Имаше кафява коса и тъмни очи.

-Миличка, 3апо3най се със сестра си - ка3а ,,майка" ми.

Приближих се до момичето със сведена глава. Подадох ръката си.

-Приятно ми е! А3 съм Клеъри.

-Аха! Остави ме сега, че си пиша с гаджето.

А3 сведох отново главата си и една съл3а се спусна по лицето ми. Обърнах се към ,,родителите" си и 3апитах, все още със сведена глава:

-Стаята ми?

-Нека ти я покажа- ка3а ,,майка" ми и 3акрачи по стълбиите. - Това е стаята ти. В гардероба си, ей там-посочи- Можеш да прибереш дрехите си. А ето там....

-Нямам дрехи-прекъснах я

-3начи ще ти в3емем. Сега ди почини и после сле3 3а вечеря.

Тя и3ле3е от стаята с усмивка. А3 отидох до банята и и3мих лицето си. Сед това легнах на леглото и явно съм 3аспала.

Събудих се около 19:30 часа от чукане на вратата.

-Вле3

-Сли3ай. Мйка ми ка3а да те и3викам, че вечерята е готова- ка3а ,,сестра" ми надменнно

Кимнах и тя 3атвори вратата. Ра3търках очите си и стъпих на студения под. Станах все още сънена. 3апътих се към банята и и3мих лицето си.

Вече ра3сънена се 3апътих към първия етаж. Там видях ,,семейството" си да седи и да вечеря. Майка ми ме видя и ме повика:

-Момиче, ела да вечеряш.

Не ка3ях нищо, само отидох на масата и седнах на един от свободните столове. По едно време ,,баща" ми реши да ра3вали тишината.

-Клеъри, утре пътуваме 3а Торонто

-Не искам да ходя в Торонто, няма да мога да виждам приятелите си

-Така ще е по-добре.

Отново сведох глава. След като свърших с вечерята си се качих в стаята си. Ороснах се на леглото, а съл3ите 3апочнаха да се стичат по бу3ите ми.