Част 1

67 3 0
                                    

Кара:
Беше слънчев и горещ ден. Океана се плискаше лека в плажа, а пясъкът се нагряваше под палещите слънчеви лъчи. Накратко просто обикновен ден в Маями. Взирах се в минаващите туристи, желаещи да снимат "прекрасния" изгрев, който според тях бил неповторим. А според мен той си беше един и същ от 13 години насам.

Изведнъж чух някой да крещи името ми:

- Кара!

Този глас ми звучеше познато.

- Кара! Връщай се се веднага на работа.
Обърнах се да видя кой е. Разбира се, че това беше омразният ми шеф, Бък. Кой друг би могъл да развали този момент, освен шишкавият скараджия. Той вървеше към мен с гневна походка и изкривено в гримаса лице. Когато се опитах да кажа нещо, той я спря с жест на ръката си:

- Това е всяка сутрин, Кара!- изкрещя той.- Мисля, че ти казах и после ти как ще те уволня, ако не престанеш да се размотаваш. Последно предупреждение- след това се обърна и потегли, а аз го последвах.

Приближихме се до бара, където нямаше никой, освен Лео, бармана.
Малката скара седеше отстрани на барплота, а таблата ми стоеше на нея. Отидох и я взех с лекотата на сервитьорка, която бях усъвършенствала две лета подред. Клиентите бавно започнаха да прииждат, а аз трябваше да тичам от маса на маса. До вечерта бях капнала, а дрехите ми вуняха от скарата. Точно изпращах с поглед последния си клиент, когато някой ме потупа по рамото. Обърнах се и... краката ми се подкосиха. Беше Лео:

- Здравей, Кер. Днес май изобщо не сме се заприказвали, а?- попита той лека усмивка на лицето и блестящи черни очи.

Поех си рязко дъх и отговорих:

- Ами май е така, но знаеш как е през туристическия сезон.- казах и леко започнах да увивам един кичур коса около пръста си. "Неее- помислих си саркастично- изобщо не е очевидно, че го харесваш, тъпачке!"

- Ъм, Кер исках да те питам имаш ли някакви планове за довечера?- попита той,а аз кимнах в отрицание без дори да се замисля.- Супер! Тогава искаш ли да дойдеш на една плажно парти с мен? Ще има лагерен огън, бира и като цяло ще е много яко!

Бях готова да приема. Всичко беше идеално. Отивам на партито в някой секси бански, грабвам вниманието на Лео, целуваме се, ставаме гаджета, влизаме заедно в колежа, женим се, отглеждаме три деца, а после остаряваме заедно и гледаме как внуците ни си играят на верандата! Всичко щеше да е перфектно! Но тогава ми просветна и казах с тъжно лице:

- Съжалявам, но не мога. Току що се сетих, че майка ми ще ме води да се запозная с приятеля ѝ и неговите деца. Наистина ми се искаше да дойда с теб.

Усмивката изчезна от лицето на Лео, а черна му коса увисна лека над челото:

- Няма проблем, разбирам. Е, ще се видим утре, нали?- попита той, а аз му кимнах. След това той се обърна и потегли към паркинга, където го чакаше червеното му ферари. Май забравих да спомена, че техните са супер богати. Но това не го прави сноб. Даже е много скромен. Или поне аз така мислех.

Обърнах се в обратната посока и потеглих към малкия ни апартамент.

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Здравейте, това е първата глава от първата ми история и се надявам да ви е заинтригувала. Моля гласувайте и коментирайте.❤                  

My Brother in LawWhere stories live. Discover now