Дъждовните капки се стичаха по прозорците на колата на младото момиче. Тя стоеше на седалката и си припомняше всяко нещо,което са правили заедно. 2 години хвърлени на вятъра. Той щеше да си остане същия,но тя? Тя щеше да остане различна завинаги. *2 години по-рано* - Скарлет,ставай миличка! -викаше майката на русокосото момиче от първия етаж. То отвори сините си очи и извика в отговор. - Будна съм. Тя мразеше да я наричат Скарлет. Името й бе Скай. Само Скай. Но когато я бяха осиновили,Скай не подхождаше на момиче от богато и изискано семейство,като това в което я бяха взели. Затова решиха да я наричат Скарлет. Е,поне не бе сменено официално. Скай стана,обу пантофите си с форма на зайче и отиде в банята. Извърши процедурите,които подобават на едно момиче от нейният така наречен ,,вид" и излезе. Тя не носеше грим,понеже бе естествено красива. Но все пак имаше,и то доста скъп. Среса дългата си руса коса,облече си рокля на Alexander Wang,взе си чантата на Michael Kors,обу токовете си от Christian Louboutin,напръска се с любимият си парфом на YSL и слезе. Обикновенно не закусваше,затова каза на майка си,че тръгва и излезе. Шофьорът и я откара до училището в което учеше. Училището й,за изненада на много - беше обикновено. Момичето сложи ослепителната усмивка на лицето си,и слезе. Разбира се,привлече всички погледи към себе си. Момичетата й завиждаха,а момчетата я желаеха,но тя беше над тези неща. До сега не бе имала гадже,никога. *Sky POV* Така наречените ми приятелки стояха на входа на училището ми,и послушно ме чакаха. - Здравейте! -усмихнах се колкото се може по-искрено,но не се получи. - Хей Скай! -отговориха всички като роботи. Това мразех тук. Всички се държаха така към мен. Сякаш съм някаква порцеланова кукла,всички бяха мили,и учители и ученици,а всъщност въобще не им пука за мен,само за парите на семейството ми. Първият ми час беше биология. Наистина я харесвах и учех,но никога не ме изпитваха. Бях отлична ученичка,но никой не знаеше реалните ми знания. Господина влезе с десетина папки в ръка. Днес стоях сама понеже Джени я нямаше. Най-после спокойствие. Господин Джеймисън връщаше тостовете,които правихме миналата седмица. - Алексия - четворка, Британи - четворка, Грейсън - петица,Дейзи и Доминик - тройки, Зак- петица, Майк - петица, Огъстъс - петица -спря и се усмихна.- Скай - шестица,чудесно госпожице Брайт!- нататък не слушах.
Двадесет минути след началото на часа,влезе момче. Нов ученик. Високи скули. Сини очи. Тъмно кафява,почти черна коса. Е,привлекателен е. Беше облечен в черни дънки и бяла тениска,през която се виждаха татусите му и стегнатото му тяло. - Вие трябва да сте новия ученик Тейлър Бенедикт. - Аз съм. -отговори просто той. Гласът му беше дълбок и спокоен. - Е господин Бенедикт,изберете си място. Той огледа стаята и погледът му се спря на мен. О,не. Усмихна се и със бавна крачка дойде до чинът ми. Седна на стола,погледна ме подаде ръката си. - Тейлър Бенедикт. - Скай Брайт. -стиснах ръката му и се усмихнах. - Приятно ми е,госпожице Брайт. -показа белите си зъби в прекрасна усмивка. - На мен също,господин Бенедикт. - Можеш да ми казваш Тейлър. - Същото,но със Скай. -засмях се искрено. - Господин Джеймисън,тези отзад говорят. - каза Тина. Досадно момиче,от по-бедно семейство. Не може да приеме,че не може да бъде като мен. - Госпожице Томпсън моля да не набеждавате Скай така,нищо не съм чул. - Ама разбира се. -каза тихо тя. - Извинете? -повтори господина. - Извинявай Скай. -каза със досада в гласът си тя. Тейлър побутна бележка към мен. ,,Съжалявам" - Тейлър ,,Няма нищо" - Скай ,,Искам номера ти" - Тейлър ,,Ще си останете с искането,господин Бенедикт" - Скай Звънецът би.
¡Ay! Esta imagen no sigue nuestras pautas de contenido. Para continuar la publicación, intente quitarla o subir otra.
