Горчива Сладост

Една различна тренировка

Беше 7:52 сутринта, станах и се оправих за тренировки, закусих и тръгнах натъжено заради раздялата ни.

-Едва ли ще ми прости.... - казах си аз. След малко, вече бях пристигнал в залата и отворих вратата. От преди това, някакво гадно чувство ми бъркаше в стомаха от вече 15 минути. Влезнах в залата и видях че тя беше там и беше единственият човек освен мен...

- Здрасти.. - казах й тихичко аз. Тя ме погледна, но не беше със наслада както преди, а само с тъга. Отидох, колкото се може по далеч от нея, защото ме беше срам да я погледна и почнах да се оправям. След няколко минути бях готов и отидох да си взема топка. Не след дълго едни момичета дойдоха и забелязах, че ме заглеждаха. Бях вече разгрял и бях пред линията за сервиз, щях да бия, но се разконцентрирах заради противникът ми. Тръгнах да удрям топката, но тя излетя в аута, а аз само погледнах надолу.

След този сервиз тя реши да си тръгне, явно забеляза, че ме разконцентрира. Затова изтичах при нея и я спрях.

- Не искам да напускаш, само защото аз съм тук, моля те ! - казах й аз с леко повишен тон.

- Имам работа, съжалявам, трябва да тръгвам, чао. - отвърна ми тя и наведе глава преди да тръгне. Опитах се да я последвам, но момичетата, който дойдоха да наблюдават тренировките ни, ме заобиколиха и почнаха да флиртуват с мен, но мен ме интересуваше само нея. Не след малко и тя се върна, но не заради мен, а защото си беше забравила якето. Тя пак тръгна, но реших че този път няма да я пусна и я спрях в коридора, където нямаше никой.

- Какво искаш ?! - попита ме тя, но не се обърна да ме погледне, защото плачеше.

- Не искам да ме избягваш. Все още те обичам и все още искам да сме заедно. Искам те... Поне, моля те, може ли да бъдем отново приятели ? Обещавам, повече няма да те предам. Моля те - казах аз през сълзи също.

- Добре, ще ти дам още един шанс, но ще сме само приятели - прегърна ме тя, докато ми го казваше. Бях изумен, защото тя ми прости, но аз все още не исках да бъдем само приятели, затова щях отново да я спечеля. Тя се успокой и се върнахме в салона. Там, момчетата ме наобиколиха и започнаха да ме питат какво е станало. Изведнъж от тълпата ме дръпна Хюмин и ми каза:

- Ти си голям идиот, въобще не можеш да се оправяш с момичета. Бъди по деликатен и внимавай покрай нея. И не върши глупости. А, ако ти трябва нещо, ние сме тук - и ме обърна към момчетата. Видях ги усмихнати всичките и почти щях да се разрева и да им кажа, че те са най - добрите ми приятели, но не и пред всички други хора.
Тренировката си продължи нормално и след час и половина свършихме. Този път ми отне повече време да се приготвя да си ходя. Дотогава, вече почти всички си бяха тръгнали. Реших да отида до тоалетната преди да тръгна и тъкмо се върнах, когато видях как Джени беше притисната от едно от новите момчета и на нея очевидно не й харесваше. Затова отидох до тях и помолих момчето да я остави на мира. Той беше от онези, който се палеха лесно. Казваше се Дуайт. Джени, между другото излезна навън, защото бързаше и така беше по - добре, защото с Дуайт от ден 1 не се понасяхме, затова, когато Дженифър излезна аз му казах:
- Не я приближавай или ще те пребия, разбра ли ?!
- Ха, сякаш ти можеш нещо да направиш за нея, все пак ти разби сърцето й нали ? - отвърна ми той и започна леко да се смее. Аз полудях и го ударих, събаряйки го върху един стелаж. Той се изправи бързо и веднага ми скочи. Вече си бяхме раздали няколко удара, когато Джени влезна във салона и почна да ни разтървава. След малко стояхме в двата края и се гледахме на кръв. Джени ме изкара в коридора.
- Спокойно. Изчакай ме тук, ще ти взема нещата - и влезна в салона. Аз реших да я послушам и си изплакнах лицето няколко пъти с студена вода. След няколко минути, тя излезна, чудех се защо се забави и видях, че гланцът на устните й беше размазан. Направо се изстрелях обратно в залата и го ударих възможно колкото се може по - силно. Той падна на земята и се сви от болка, но веднага щом си пое въздух се изправи, но този път не ме нападна, а само се ухили злобно.
- Удряш като момиче. И да ти кажа, тя ще е моя ! - продължи да се хили, а аз го сритах и след като той падна на земята, аз се качих отгоре му и почнах да го удрям. Щях да го убия !
Изведнъж, обаче, Дженифър ме хвана за китката и ме спря.

-Не си струва. - каза ми тя - Остави го. Аз се успокойх и се изправих. Подадох му ръка, да се изправи и го вдигнах, но веднага щом се изправи, го блъснах в стената и му казах:

- Ако я доближиш още веднъж, дори и тя няма да може да ме спре да те пребия. - казах му аз и го пуснах, а той си събра нещата набързо и излезна. - Извинявай, че трябваше да видиш това. - извърнах поглед към Джен и реших да излезна, тъй като се чувствах като пълен кретен.
Намирах се на една почти празна улица, погледнах колко е часа и видях, че е станало 12. Исках само да се махна колкото се може по бързо от там, за да не ме види Дженифър. Изведнъж, нечия ръка ме хвана, но аз знаех, че това е Джени. Обърнах се и с леко повишен глас започнах:
- Какво ? - казах й раздразнено.
- Ъм...извинявай.. - каза плахо тя. Реших да й се реванширам за днес.
- Виж...какво ще кажеш да отидем в някое кафене. И без това времето се разваля и май ще вали....
- Добре - каза тя, все така тихичко. Мисля, че я уплаших, затова докато вървяхме до кафето и се извиних и й казах, че съжалявам че трябваше да види всичко това. След няколко минути пристигнахме във кафенето на чичо. Той веднага дойда при мен и ме поздрави.
- Хей, Сухо, как мина тренировката ?
- Предполагам, че може да се каже ок. - казах, опитвайки се да се засмея.
- Кое е това момиче ? Нова приятелка, а ? - тръгна да ме базика веднага той, а след това се обърна към нея.
- Здравейте г-це.
- Здравейте - отвърна Дженифър.
- О, разбира се седнете някъде, аз ще взема поръчката ви. - каза набързо чичо. Аз си поръчах лимонов чай, а Джени взе мелба. Чичо си отиде, за да донесе поръчката и между нас настъпи тишина. Реших обаче, да я заговоря.
- Помня, че ни беше казала, че учиш за компютърен специалист, нали ? Дали ще можеш да ми помогнеш ? Моят е развален и се чудих, ако можеш да ми помогнеш ? Като на приятел ? - попитах я аз, но всъщност исках тя да дойде пак у нас. За мой късмет, тя прие.
- Добре, ще ти помогна, няма проблем. А, знаеш ли какъв е проблема с компютъра ? - попитах за да знам какво трябва да оправя.
- Ами, не знам. Малко си падам идиот по тези работи, затова предполагам, че като го видиш ще разбереш. - казах й аз, отбягвайки въпросът й. В същото време, Чичо дойде със поръчката ни. Аз вече отпивах от чаят си и гледах с изумление как Дженифър унищожава мелбата си.
- Помниш ли как се запознахме ? - попитах я с нежна усмивка.
- Да...все още помня - отвърна тя...