Демона в мен

1глава

Събудих се с мисълта за поредния нормален ден.Естесвено, никой не беше посмял да ме събуди, защото според думите на сестра ми аз съм ,,звер сутрин". Изправих дългото си тяло и погледнах през прозореца. Прекрасната гледка от седмия етаж, точно до парка, който приличаше повече на гора, завършвашта в делечината с отсрешния квартал. Небето беше между оранжево и розаво и тук там лилави облаци. Прекрасна гледка, но с тази гледка се събуждам вече 17 години и ми беше омръзнала до смърт.
Станах и отидох до масата кадето заварих семейството си. Майка ми, готвешта нещо,вече облечена за работа. Бащта ми, още по боксерки спейки с глава в чинията и 15 - годишната ми сестра Тес чакаща храната си. Майка ми сипа нещо подобно на спагети в моята чиния и в тази на сестра ми. После погледнах чинията на баща ми в която все още беще заспалата му кратуна. След това видях недоволния поглед на майка ми и ми беше ясно какво ще последва:
--Майкал, ставай! - каза майка ми с припрян тон. Той измармори нещо и пак задряма.
Изведнаж майка ми обърна тигана и съдържанието му се изля върху главата на баща ми. Сестра ми отклони поглед от чинията си и погледна с шукирано изражение което бързо започна да се сменя в неодържим смях. Баща ми се изправи и загледа майка ми с неразбитащ поглед:
-- Защоо???
Майка ми се хвана за главата:
-- Защото всяка сутрин е така. Ето даже не си си убул панталона а трябва да си на работа след 20 минути. Как още не са те уволнили!?
--Аз какво да напрая като работя до късно?! - каза с леко обвинение към нея, заради това, че го е събудила толкова рано.
-- Не работиш до късно! - отвърна рязко и иронично майка ми.
-- Е не точно,но трябва да се наспивам нали?!
-- Аманда ще ядеш ли това?- каза сестра ми, като на мен ми беше ясно,че изка да ми изяде храната.
-- Разбира се!
Набързо изядох спагатите.Какво изобщо правх още тук?Станах, върнах се в стаята си, съблякох бялата фланелка и черните къси панталони, който бяха моята пижама и се изправих пред кочината в гардероба ми. Облякох първото което хванах-черното кожено яке, което обожавах, някакви черни дънки и за капак една черна хванелка( като фафла ) на ,,metalica".Взех со телефона и слушалките и излязох да тичам.
Минах покрай съседния блок и отново видях онова момче. Беше " нов" (в квартака) и може да се красив, сладък и мусколест. Беше висок с черна коса и сини очи. Имаше хубава усмивка. Но сега върху лицето му се беше изписало странно изражение, сякаш беше нетърпелив да направи нещо. Вече няколко пъти бях виждала това изражение, а когато го прави ходи в гората. Така направи и сега.

Здравейте! Това е първата ми история, надявам се да ви хареса.Моля да гласувате и коментивате😀