Демона в мен

2глава

От любопитство този път тръгнах след него. Мина по тръбите над реката. Познавах добре гората, заштото често идвах, но той не тръгна към каманите, където се събираха всички. Тръгна в посока в която дърветата ставаха по- гъсти. Това момче можеше да се окаже нещо повече от поредния тъпак. Ходеше бързо, ловко и тихо. Едвам хо настигах, въпреки, че от време на време притичвах за да не изоставам. Стигнахме до мястото- изоставена къща. Той влезе вътре и аз го последвах. В мигът в който влязох мернах силуета с червения сличар и сините дънки да влиза в една стая на втория етаж. Последвах го. Щом погледнах в стаята дъхът ми секна.
Той беше приклекнал над някакво тяло. Ниско от гърбът му се показаха някакав израстък подобен на двуметрово червено пипало което се раздели на повече пипала и ги заби в гърдите на трупа. Острите зъби на нещото се забиха хищно в крака на тялото и го откъснаха. Сините му очи сега бяха с червени зеници а около тях се тлееше мрак чак до края на предишната бяла част на очото, леко излизащ на малки вени.
Той хвана трупа за корема и задърпа в противоположни посоки. Кожата с лекота се разкъса и ни показа стомаха и червата които скоро бяха погълнати от момчето/чудовище(оградете което решите😂😂).
Направих крачка назад. Погледаът му се вдигна от вече на нищо приличащото тяло и ме погледна. Тези страшни очи.
Хукнах назад с всичката си сила която имах и се втурнах надолу по стълбите. Чух бързите му стъпки да ме настигат. Изскочих през вратата и се шмугнах в храсталаците. Паднах, но бързо се изправих и се затучах през дърветата.
Сърцето ми биеше силно. Страх ли ме беше. Рядко ме беше страх, даже никога. Как мужах да побягна?. Мислех се за по- смела. Но от друга страна, ако бях останала без да знам срещу какво се изправям най- вероятно щях да бъда убита от онова нещо.
Обърнах се назад, но него го нямаше, затова забавих темпото. Когато напълно се уверих, че го няма спрях да тичам.
Убърнах се напред и OMG той беше на 3 метра от мен. Без и капка умора в дишането. За сметка на това аз дишах тежко и за двама ни. Известно време стояхме така, като той ме наблюдаваше стриктно и със съвсем спокоен поглед. ( дали беше изпаднал в някакъв вид летаргия😕 ). Сякаш с този поглед ми казваше ,,каквото и да направиш, ще те убия".
Как изобщо беше успял да ме настигне?! И то без да забележа.
Направих крачка назад след което втора. Той не помръдна. Реших, че щом неадекватния не ме отразява мога да побягна. Обърнах се и се затичах. Изведнаж нещо силно ме зграбчи за ръцете над лактите и ме събори на земята, стоварвайки тялото си върху мен по такъв начин, че да не мога да помръдна. Гледах в очите, които отново бяха сини, които мигновенно се промениха в черните с червени ядра. Сякаш не искаше да виждам човешките му очи. Оголи рамото ми, наведе глава към връта ми и миг преди да захапе:
-- Съжалявам. - каза той с изпълнен с вина тон.
След което зъбите му се забиха в кожата ми. Изкрещях от болка и усърдно се опотах да се измъкна от хватката му. След което оъпуснах тяло. Този реакция исках. Тъй като той си помисли, че съм се предала отпусна леко хвадката. Точно това и чаках. Изритах го в корема, забих юмрук в челюста му и го изблъсках.
Изправих се и този път наистина тизах с всички сили. Минах през храсти, дървета, даже не си направих труда да мина по тръбите над реката. Нагазих във водата и я преджапах. Излязох от гората, но не спрях да тичам докато не стигнах до входа си. Извадих ключовете и бързо влязох. Качих се по стълбите до седмия етаж, което ми се стори елементарно сравнение с паническото препускане преди малко. Вязох в къщи задъхано, облегнах се на вратата и се свлякох на пода. От някаде внезапно изкочи Тес и ми изкра акъла. Бях забравила, че не съм сама. Тя изгледа скъсаната тениска и добре, че не видя солидното количество кръв което се изливаше от раната ми. Досега изобщо не ми пукаше за нея, защото единствената ми цел беше да се измъкна от Джак. Джак Хейс. Така се казваше. Въпреки, че беше нов, майка ми ми разказа за семейството му. Беше откъснал част от кожата ми и беще ял доста надълбоко. Болката обземаше съзнанието ми. И явно си личеше.
-- Какво има? - попита Тес
-- Какво да има? - отвърнах с най- небрежния тон който можах. Имах чувството, че съм го казала с лек писак, тъй като в същото време се бях подпряла на ръката с раната.
--Ми кво да има!?(😂)
Заелякох се до стаята ми а сестра ми бързо загуби интерес. От едно от шкавчетата извадих марля и превързах раната. Съблякох мръсните си и кални дрехи и ги пъхнах в пералнята. Погледнах скъсаната тениска на металика и въртешно изкимтях. Струваше 45 лв и ми беше от любимите. Изхвърлих я.
Олякох дънии и черно- червен половер на хоризонтални линии. Проснах се на леглото. Бях толкова уморена затова направих единственото на което бях способна. След две секунди вече бях заспала.

Задравейте!Надявам се да ви харесва главата или поне така предполагам поради причината,че четете само втора глава без първа, тоест имам повече гледания на втората глава😊
Ще ви помоля да изкажете мнението си, да коментирате и да ми кажете дали имам много правописни грешки защот с една приятелка (Ванескатя си знае коя е)
се смяхме на тъпите ми грешки 😁 моля ви да кажете дали има и кой са правописните грешки за да ги поправя