Демона в мен

3 глава

   Сънувах как онова нещо(Джак) се опитва да ме убие отново и този път успява.
  Събудих се внезапно, дишайки тежко и обляна в пот. Станах и отидох до кухнята. Бях гладна като вълк. Но когато погледнах в хладилника ми отиде апетита. Само при вида на нормална храна ми се гадеше. Все пак извадих най- вкусното нещо в хладилника- ягодов кейк.
  Толкова го исках. И толкова ми се гадеше само като го погледнех (за по перверзните за кейка говоря😂)
  Захапахч кейка, но веднага го изплюх. Просто не мога. Хванах друго- парче пилешко месо. Направих два-три опита да го захапя и когато успях изповръщах съдържанието на стомаха си. Оптах да изям каквото хванех от хладилника, но всичко ме караше да повръщам докато накрая не остана нищо в стомаха ми. Какво се случваше. Не можех да ям нищо. А бях станала още по- гладна след като в корема ми вече нямаше нищо.
  Отидох до банята за да си наплискам лицето, но когато погледнах в огледалото гледката ме ужаси.
  Едното ми око беше като неговото- черно червено с малки вени. Наплисках няколко пъти,  но очите не ме лъжеха. Едното ми око беше в съвсем нормалния си зелен цвят, а другото беше червено с черно около него.
  Изведнъж гладът натделя и аз усетих миризмата на кръв от марлята. Свалих я, но за моя изненада раната я нямаше. Беше останала само болката. По странното беше, че миризмата на кръв ме привличаше може би дири ми се струваше...вкусна.
  Дали ме беше превърнал в такова като него. Не не можеше. Аз бях човек. Не бях чудовище. Но в огледалото не можех да се позная. По устата ми се беше плъзнала подла усмивка. Имах нужда от храна. А човешката плът беше доста примамлив деликатес.
  Изхвърчах брез вратата в търсене на храна. На човек. Бях гладна и трябваше да утоля този глад, но в три през нощта по улиците нямаше никой. Затова тръгнах към тъмните краища на квартала.
  Усетих миризмата на нещо познато и вкусно. Затичах се по следите  на миризмата. Но когато стигнах  притихнах на място.
Още един труп, а от него се хранеше мъж около  40 годишен. Бях хо виждала и преди в квартала. Очите му бяха като на Джак. Но сега погледа му се вдигна и се взря в мен. Помислих, че ще скочи и ще ме убие, но той само ме гладаше учудено.
  -- Какво има? Ако си гладна, вземи си.
  Направих крачка назад и леко издишах. Бях забравила. Сега съм една от тях. Не не съм. Аз съм човек и никога няма да бъда като тях. Ужаси ме мисалта, че бях привлечена тук от миризмата на кръв.
  Някой излезе с умерена крачка от мрака. Хвана главата на ядящия и каза:
  -- Колко пъти вече те хващам в моя квартал?-Няма да правя компромиси повече.
  Притисна главата му в пода и тя просто се пръсна.След това мъжът, който му беше пръснал главата ме погледна.Огледах го по -добре.Беше между 20-25 годишен, с очила и кестенява коса.Приблежи се и каза:
  -- Ти какво правиш тук малка госпожице, не знаеш ли, че това е моят квартал,  следователно моята храна! - каза той с лека усмивка, гласът му беше леко надут.Хвана ме за гърлото, повдигна ме и блъсна тялото ми в стената.Пръстите му стискаха много здраво гърлото ми, щях да се задуша, а не можех да направя нищо.
  Мернах нечия сянка върху покрива на едната от сградите, заобикалящи тясната улица.Средоточих вниманието си върху човешката фигура.Сякаш ме гледаше, макар да не можех да видя очите му.Опитах се да извикам за помощ, но само издишах  още от ценния ми кислород.
  Човекът от покрива скочи.Очаквах да се разпльока, но той почти безшумно се приземи на двата си крака.Силоетът ми беше познат.Мъжът с очилата говореше нещо, но аз едвам чувах поради причината, че недостига на кислород ми докарваше главоболие.
  -- Мислите се за толкова смели,да идвате в моя квартал и да ядете от моята храна?-каза мъжът с очилата.
  -- Това не е твоята храна - отвърна твърдо гласът в сумрака.Беше Джак.-Пусни я Кристчън!
  -- О, Джак отдавна не сме се виждали! -отвърна му очилатият без да обръща внимание на думите му.
  -- Да откакто последния път те спуках от бой не съм те мернал. - отвърна Джак - Пусни я! - повтори отново.
  Той ме погледна и видя, че едното ми око е нормално, за разлика от неговите две демонски очи, който се взираха в моите.
  -- Разбирам, но не мога да ти позволя да задържиш такова рядко нещо!
  --Пусни я, и няма да пострадаш! - каза Джак.
  Кристчън ме пусна, а аз се свлякох на земята.От кожата на гърба му  се подаде нещо като син израстък, приличащ на пипало, дълго около два метра и се уви около крака му.Джак затвори сините си очи, после пак ги отвори, но вече не бяха сини.Докато жадно дишах въздух Кристчън се завъртя към Джак.Джак бързо се затича към него,но нямаше удар.Джак мина покрай лявата страна на Кристчън, за миг постоя там,но после го поднина. Крисчън стоеше без да помръдва.Не можех да видя изражението му, но чух заглошения звук от болката която изпита.После кожата му леко се разкъса по крайниците, краката му подадоха и за да не падне се подпря на стената.
  -- Ако не изкаш още, върви си.
  Без да чака много Кристчън стана, подскочи и се озова на покрива, след което се изгуби от очите ни. Джак се обърна към мен:
  --Какво си ти? - попита ме той.
  -- Ъъъъъ...  човек...
   Той се приближи, подуши ме.
  -- Не си човек, но не си и демон! - заяви той.
  --Не изкам да съм демон.- казах аз.
  Той отиде до мъртвото тяло, хвана едната ръка и я откъсна.
  -- Изобщо знаеш ли какво е да си демон...?- Защото аз знам. Такъв съм от както се родих. Не е хубаво и няма да ти позволя да говориш така за нас.
  -- За вас!? Много ли сте?Вие сте чудовища и убийци! - казах му в отговор като натъртих на последните две думи и на "Вие".
  Той изръмжа и ми хвърли гневен поглед, показващ да млъкна преди да ми се е случило нещо лошо. Очите му отново бяха нормални, което въобще не можеше да ме успокои, поради факта, че той дори не беше докоснал онзи ..... Кристчън.
  -- Яж! - каза той и ми подаде откъснатата ръка, която вече беше цялата в кръв.Протегнах едната си ръка да я взема, готова да я погълна.Но спрях, WTF кво си мислех туку що да направя... Да ям човешко.
  -- Не. - казах аз.
  -- Не? - погледна ме той учудено.
  -- Не мога да напрая такова нещо. - отвърнах с яростен тон.- Не мога да ям друг човек. Аз съм човек, не съм демон нито канибал.
  -- Всички чудовища са хора( all monsters are human).- каза Джак съвсем спокойно. И да беше  прав.- А сега яж!
  -- Не! - отвърнах.
  -- Ще умреш ако не го изядеш!
  -- Не мога и не изкам да бъда демон, изкам да бъда човек.
  -- Вече си демон. Яж! - с лека ярост в гласа си каза той.
  Една част от мен толкова много изкаше да погълне крехкото месо, но човешката ми страна не го позволяваше. След като Джак видя, че няма да стане по друг начин ме хвана, блъсна ме в стената и набута човешкото месо от трупа който още си стоеше на земята в устата ми.
  Започнах да плюя, но вече беше късно...Демонската част в мен натделя и изядох ръката, след което се отправих към останалата част от трупа, наведох се над мъртвото тяло и дългата ми кестенява коса се натопи в обилното количество кръв. Започнах да ям. Ядох, докато Джак не ме отскубна едвам-едвам от вече приличащото на меле място, където се намираше трупа...
  --Трябва да дойдеш с мен - каза Джак
  -- Къде?
  -- Ще видиш.