Чувствам се като удавник. Когато изведнъж корабокрошира...и потъва надолу, и надолу, чак до дъното на океана. И бавно, бавно започва да се дави. Да не му достига въздух до дробовете. Да усеща как животът малко по малко му се изплъзва през пръстите.
Но се бори за тези глътки въздух. Плува и плува нагоре...и точно когато е на една ръка разстояние от повърхността на водата...
...точно тогава вече му причернява.