Shouldn't Be A Good In Goodbye

Глава 1

-Дейна...Дейна...- някой се разхождаше, зовейки името на момичето.
Бащата търсеше дъщеря си из къщата, докато не се досети къде е най-вероятно тя.
- ...Дейна?
Мъжът влезна в стария, прашен гараж. Момичето лежеше под счупената кола с кутия инструменти до себе си.
-Пак ли ръчкаш тази талига? - попита с надсмешка баща ѝ.
Момичето се изправи.
- Какво е толкова важно, че ме викаш вече половин час? - каза задъхано момичето.
- Нима няма да вечеряш?
Дейна изобщо дори и не мислеше за храна. Умът ѝ беше някъде другаде. Имаше по-големи тревоги от това.
-...Качи се горе после и ела при нас.
Тя кимна бързо и веднага се запъти към стаята си. Отвори гардероба си и от него изпадна малка купчинка дрехи. Това пораждаше малка досада в нея. Взе си една черна тениска и след като се преоблече тихичко седна на масата.
Майка ѝ се усмихна когато тя влезе в стаята. Семейството не беше голямо, но беше доста задружно. Състоеше се от четирима човека - Дейна, майка ѝ - Бела, баща ѝ - Христо и малката ѝ сестра - Ива.
- Миличка, да не си притеснена? - попита грижовно майката
Чу се едно тракане на вилица. Момичето очевидно се притесняваше от нещо.
Тя не беше свикнала да говори за дреболии и за това се усмихна и просто каза "Не, разбира се, че не".
Беше едва 7 часа вечерта а навън беше светло и лятното слънце печеше. След вечеря на Дейна дори не си и помисли да се върне при колата и реши да потърси работа за през лятото. Правеше го вече 3 седмици и нищо не намираше и то не защото не си е харесала нещо а защото беше само на 16. Намери обява в автосервиз за добри пари, но се чудеше как ще я приемат на такава възраст. Друг проблем беше, че техните можеха да реагират остро на избора ѝ. Но тя все пак записа номера и го закачи да виси над списъка ѝ със задачи...