Shouldn't Be A Good In Goodbye

Глава 11

Всички се върнаха в сервиза. Дейна напусна работата в кафенето. А тя и Брендън...Можеше да се каже, че може би бяха заедно. Макар, че отношенията им почти не се бяха променили. Коди и Иво се радваха за тях.

Брендън и Коди внасяха огромни бутилки в склада и Иво докара кола, чийто багажник беше пълен с такива. Момчетата се мъчеха да ги носят. Дейна слезна от трамвая и съзря Коди и Брендън които от жегата навън си бяха съблякли тениските и се изиска.
- Хей, какво правите? - каза тя.
- Хей, после ще говорим, но имаме малко проблем с товара а Делгадо май така и не разбра за него.
Дейна малко се разочарова, но работеше по едно БМВ и се съсредоточи по работата.
Брендън свърши с бутилките и се качи в стаята за почивки
и седна на дивана, за да си почине.
- Хей, нещо май не си в настроение... - каза Дейна и посегна за да вземе парцала от рафта над него.
- Мнее, но нещо ме притеснява.
Дейна се обърна заинтересована.
- Знаеше ли какво имаше в бутилките? Нитро...
Дейна пребледня.
- Ти да не полудя??
Брендън не знаеше какво да ѝ каже.
- Осъзнаваш ли какви приятности ще си навлечеш? - каза Дейна.
- Осъзнаваш ли, че това е шанс? Колите с нитро система плащат двойно, а ние им помагаме.
- Какво от това, тези хора първо, че са опасни, второ ние имаме 5 бутилки нитро. Ще си навлече неприятности и то огромни.
- Как, само с пет бутилки?
- А Делгадо, той знае ли?Първо - човека който ти ги е продал може да те е измамил здравата. А Антъни тогава ще ме убие, защото аз отговарям за вложените пари, а ти и Коди - за поправката. По дяволите ,Брендън,как може да си толкова безотговорен??
Тя взе раницата си и тресна вратата. Явно се беше ядосала и беше решила да си тръгне рано днес.
Коди я видя как крачи бързо и мълчаливо към спирката и реши да пита приятеля си дали всичко е наред.
- Нищо не е наред, сега се разкарай.
- Хей по-спокойно, Дейна и ти ще се оправите. До сега не сте се карали така. Едва ли ще сте скарани дълго.
Коди излезна и остави приятеля си сам.

Двамата мъже, които се спречиха с момчетата преди време отново стояха на същото място и наблюдаваха.
Видяха как Дейна си тръгна.
- Явно, утре ще трябва да се върнем. - каза единия зловещо сериозно. Те си тръгнаха от там както и дойдоха - незабелязано.

На следващия ден преди работа Дейна дойде по-рано и Делгадо я спря.
- Защо вчера си тръгна така?
Дейна стоеше без да мърда.
- Съжалявам сър, няма да се повтори..
Тя гледаше да си мълчи и не спомена нитрото. Може би момчетата още не са му казали.
- Хайде връщай се на работа и помогни на Брендън да оправи карбуратора на БМВ-то. - каза той.
Тя не тичаше с голям ентусиазъм и не му каза и дума. "Може би още ми се сърди" - помисли си Брендън - "Обаче е права...Това нещо е много опасно, мога да ни забъркам в огромни проблеми, хората купуваха нитро за незаконни състезания". Мислите му бяха прекъснати от гласа ѝ.
- Моля те, подай кърпата, имам проблем с горивото.
Той не посмя да я заговори.
Дейна си взе почивка и излезна да подишам въздух. Задачата, която им постави Делгадо беше тежка. Тя не доумяваше как ще успее да оправи колата.
Двамата работеха до късно и останаха сами в сервиза. Задачата им беше изключително трудна, но те я завършиха. Навън вече беше тъмно. Двамата се качиха в стаичката и Дейна си взе вода от хладилника.
- Още ли ще ми се сърдиш? - каза малко изнервено Брендън. - По дяволите, цял ден мълчиш, ако ще се държим така, как очакваш да работим? Знам, че Делгадо ще бъде бесен и ще си го изкара на теб, но съжалявам, съжалявам и ако знаех, че ще ме осъдиш така, изобщо нямаше да взимам проклетия газ!!
Брендън се ядоса и хвана Дейна за раменете. Тя се изплаши и започна да грачи назад. Допря се в стената, както тогава когато се целунаха за пръв път. Той я хвана през кръста и я гледаше в очите.
- Не ти ли хрумна, че Делгадо ще побеснее?? Сега той ще обвини мен, може да ме уволни, та работата ми е да контролирам и глупавите финанси, заради които явно ще си платя. Та това е взривно вещество. Ако стане нещо? Не искам да се повтори инцидента със скалата. - каза тя отдръпвахки се назад.

Навън бяха онези мъже. Единия държеше пистолет. Спогледаха се и си дадоха знак да се разпръснат. Единият влезна вътре във гаража и искаше да провери дали имаше хора в сервиза.

По бузата на Дейна се стече сълза. Тя още не можеше да извади онзи спомен от главата. Тя побягна надолу по стълбите. Мъжът се скри зад колата мислейки, че тя вече е излезнала. Брендън изтича, за да я настигне, но я изгуби от поглед. Тя не беше стигнала далеч, но от тъмнината не можеше да я види. Брендън се обърна. Видя Дейна, която се беше отдалечили от сервиза. Мъжът беше видял бутилките с нитро и насочи пистолета си към тях. Брендън видя пистолетът насочен към бутилките.
- Дейнаа, бягай!!
Той я настигна и я хвана за ръката. Гледаше за възможно да стигнат възможно най-далеч. Сервизът се взриви...