Shouldn't Be A Good In Goodbye

Глава 6

Дни след случката в сервиза Делгадо получи второ обаждане. Той започваше да се тревожи все повече и повече. Човекът очевидно се бе лъгал, като е мислел, че вече няма да си има проблеми.
- Търсехме те с години, Делгадо, сега идваме тук и те намираме да държиш сервизче с група малки деца?
Антъни се разтревожи още повече. Мъжът по телефона беше твърд и очевидно не бе никак дружелюбен. Делгадо нямаше представа какво да каже по простата причина, че не можеше да бъде защитен от това което беше направил.

Въпреки, че случващото се беше сериозно, момчетата си живееха безгрижно и работеха упорито заедно с Дейна. Тя доби опит покрай тях и продължаваше да се учи.
Един ден, когато Дейна беше закъсняла за работа, Иво тичаше, за да вземе торта, а Коди и Брендън украсяваха стаичаката за почивка. Явно тя имаше рожден ден и просто искаха да я зарадват. Брендън дори беше направил нещо уникално за нея. Делгадо седеше и се чудеше как три момчета на 19 години, прекарали живота си само с коли сега толкова се стараеха да зарадват момиче за един 17-и рожден ден. Макар, че това трогваше неговата душа. Той отиде да върши работата и остави момчетата да я чакат. След като тя пристигна естествено оставиха честа на Брендън да даде очаквания подарък. Иво се изкашля в знак на намек и му намигна.
Брендън се опита да връчи подаръка възможно най-тържествено и подаде малка синя кутийка.
- Мили Боже, не знам какво да очаквам. - каза леко колебливо Дейна.
В кутията имаше медальон.
- Мислех си, че искаш да го отвориш. - каза Коди с лек намек.
Дейна го разтвори и вътре имаше снимка на четиримата, може би най- прекрасната някога. Делгадо беше снимал и четиримата един ден след работа. Дейна се возеше на конче на Брендън докато, а Коди и Иво бяха от другата страна и се смееха. С други думи снимка в точния момент.
- Най- прекрасния подарък... - не знам какво да кажа.
- Мисля, че се сещаш чия беше идеята (кашлюк, кашлюк). - отвърна Коди.
Преди Брендън да се обърне и да успее да каже "Брат,вземи замълчи", Дейна го целуна по бузата. Двамата му намигнаха, а Коди се сдържаше да не се изкикоти. Брендън доста се изненада от реакцията ѝ и все пак ги погледна усмихна се и поклати глава.
Купонът вече беше към края си. Те слезнаха на работа и чакаха Делгадо да разпредели задачите им.
- Хайде вървете си, нещо сте много разконцентрирани, за да работите... - отпрати ги той.
Иво взе ключовете от един стар пикап и ги извика.
- Взимаме всичко необходимо и ще ви заведа на точното място - рече той и подкара колата към неговата къща.
Когато слезнаха той им заръча да вземат много храна и някакво одеяло, а през това време зареди колата.
Всеки слезна държейки нещо и не след дълго тръгнаха.
Иво знаеше как да празнува и ги заведе далече при място наречено "Слънчевите поляни". Празно местенце обградено от красиви планини и пълно спокойствие. Коди взе първо храната и забрави останалото. Опънаха одеалото и говореха гледайки слънцето. Мина поне час в приказки и Иво за малко да забрави за какво беше дошъл.
- Коди, ела с мене до пикапа, че забравих нещо.
Коди, обаче нагъваше поредното пакетче чипс и почти не го чу. Иво го избута от одеялото и Коди се осъзна.
Двамата тръгнаха към пикапа и Иво го избута.
- Сега ще разбереш защо сме тук. - каза той.
Двамата се отдалечиха много и подминаха колата а Брендън и Дейна изобщо не ги и забелязаха.
Иво заведе Коди до табло с капак на средата на поляната.
- Какво е това? - попита Коди
- Сега ще разбереш.
Иво натисна бутона и чакаше купонът да започне. Беше включил пръскачките. Чуха се крясъци а Коди се заливаше от смях при вида на Дейна която тичаше през поляната и Брендън, който не спираше да се кикоти. Двамата се виждаха от далеч.
- Виж ги кви са сладури. - каза Иво чакайки да види какво ще стане. Брендън вдигна Дейна и тичаше с нея през поляната, а тя викаше и едновременно се смееше.
- Още са млади, нека се забавляват. - каза Коди.
- От кога стана толкова мъдър бе, идиот.
- Вродено ми е.
Иво се засмя и отиде да се подпре на колата.