Where Are You

Разделени за дълго

Погледнах се. Не знаех какво правя. Паниката изпълваше тялото ми. Бях на ръба. Хукнах към вратата и избягах. Тичах с все сили докато не стигнах гората.

От гледна точка на Стайлс

След като изгубих Малия от погледа си започнах да се дърпам, да викам, да ги удрям. Знаех, че трябва да направя нещо иначе тя щеше да умре. Не разбирах защо не ме пускаха. Та аз съм едно нахално дете, така че едва ли ще им трябвам в армията. Най-вероятно щяха да ме убият. Тъгата в мен напираше, защото знаех, че я виждам за последен път.

*******

Мина време и хората, които ме водеха спряха. Пред очите ми се издигна голяма висока сграда. Веднага разбрах, че това е затвор. Пъхнаха ме килията и и ме оставиха.

Седмица по-късно

Даваха и храна и вода колкото да оцелея. С всеки изминал ден не спирах да мисля какво се случваше с нея в момента. Дали и тя страда като мен или вече е на по-добро място. Надявах се да е жива и добре макар да знаех, че е почти невъзможно. От време на време мислех, че това е сън и исках да се събудя.

Един ден двама от стражите дойдоха.

- Хайде, излизай и ни последвай! -наредиха.

Разбрах, че е време, но реших да не се дърпам и ги последвах. Очаквах бесилка или нещо подобно, но вместо това влязох в една стая с огромен екран на стената и стол срещу него. Чудех се що за извратен уред за мъчения е това.

- Сядай и не мърдай!

Седнах и неочкавано ми сложиха нещо на главата. Тогава започнах да се дърпам но усетих белезници, които ме държаха завързан за стола.

Гледна точка на Малия
Четири години по-късно

Вече съм на шеснайесет, но това не ме интересуваше. От онзи ден когато се преобразих пред майка ми, избягах в гората. Вече четири години живея като вълк. Не мина ден в който не мислех за Стайлс. Исках да се върна и да го потърся, но знаех, че него го нямаше. Трябваше да разбера какво се случва с мен и реших да се върна за един ден в селото, за да отида в библиотеката. След годиниа проучване знаех, че вече бях полу-койот полу-човек. Отне ми време, за да го управлявам и да свикна как да живея по формата на диво животно. Пълнолунията бяха най-трудната част, защото не можех да се сдържам , но след време свикнах и с това.

Точно бях свикнала с новия си живот и всичко отново се преобърна. Един ден докато се опитвах да избягам от поредния ловец той просто си тръгна. Реших, че е капан. Той обаче не скри, а просто избяга. Застанах на негово място и видях обява. С малко останалите ми умение по четене разбрах че армията идва за годишния лов. Ето това беше голям проблем, защото не знаех къде да отида.

Гледна точка на Стайлс.
Четири години по-късно.

Вече съм на шеснайсет. Разхождах се в една от големите зали на двореца. Гледах за нарушения, но почти никога не се случваха. И изведнаъж ето го пак- видението. Случваше се всеки ден. Беше едно момиче падноло на земята. Простреляно и беззащитно. Нямах идея коя е, но имах чувството че я познавам.

Изведнъж се чу проглушителен шум. Нямаше съмнение-това беше началото на годишния лов.

Надявам се ви е харесало!