Прибрах се и се опитах да заспя. Не знаех какво да правя. Бях много объркана. Заспах след дълго плакане. Много ме болеше главата, което не беше добре. Боледувах, ако мога да го нарека така, от странна болест *Коки обичам те, но моля те, това ще е няква стрейндж болест измислена от мен... не започвай да казваш, че няма такава <3333* наречена Фиртикоза. Странно име. Като малка си мислех, че е цвете. Но винаги щом започнеше да ме боли глава и припадах или вдигах температура. Беше ужасно, но на скоро не ми се е случвало.
Събудих се, както обикновено в 10. Бях решила. Ще отида на купона и ще се опитам да си намеря приятел. Просто приятел.
Облякох си къси гащи и любимата ми тениска на guns 'n roses. Слязох до долу и набързо изядох оставените яйца от мама. Обух черните си конвърси и тръгнах със самочувствие по-високо от планините.
Докато чаках на спирката слушайки рандом песнички мина покрай мен много сладко момче забило се в книгата си. БЕШЕ ПРЕКРАСЕН!! Имаше зелени очи, кафява коса и прекрасна усмивка. *снимката ⬆* Беше нисък, но по-висок от мен.
Изгарях от желание да се запозная с него.
Качих се в автобуса и седнах, както винаги на най-задната седалка. ТОЙ СЕДНА ДО МЕН. О боже мой. Какво да правя. Окей. Дръж се нормално. Дръж се нормално.
- Здравей аз съм Сара и ми харесва косата ти.. ъ очите ти... не не усмивката ти.. ох боже.. - казах всичко това на един дъх, като се надявах да не е чул нищо.
- Хей, аз съм Джейкъб, но накратко Джей. Ъм.. и на мен ми харесва косата ти.. даже много. - ухилено каза той. Не можех да повярвам. Вече официално си имах приятел. С когото аз се бях запознала. Аз. Сама. Бях убедена, че вече нищо няма да е същото, защото си имах мега кют приятел.
Хора.. сори, че не качвам.. нямам муза и настроение, но ето нещо тъпо... ако имах настроение щеше да се получи по-добре, но... хир ю гоу
YOU ARE READING
To Be a Human Being
RandomКакво ли е да харесваш този, който те мрази, дразни и тормози. Това е съдбата на Сара, но точно когато е най-отчаяна тя се запознава с най-милия човек на света. Никой не я разбира и не се интересува от нея. Дали всичко това ще се промени? Ами нека р...
