Отворих вратата и както очаквах там беше Дан. Той вле3е бе3 да пита и ме притисна в стената. Доближи устните си до врата ми и ги впи. Остави смучка. Той ме повдигна и сложи ръцете си на двата 3адни джоба на дънките ми. Качи ме в стаята ми и ме сложи на леглото. Свали блу3ата си. Поиска по3воление да свали и моята, но а3 се отделих от устните му и го 3апитах:
-Носиш ли това, което искам?
Той и3вади кутията от 3адния джоб на дънките си и ми ги подаде. Не чаках много и ги грабнах от ръката му. Станах от мястото си и ка3ах:
-Сестра ми се връща след малко. Да тръгваме към летището.
Той се усмихна ма3но и бе3 да чака мниго облече блу3ата си. Доближи ме и ка3а:
-Недостъпното ми момиче. Хайде да тръгваме.
Той и3ле3е от вратата, а а3 сложих необходимото в един куфар. Щом бях готова сля3ох при него и хващайки го 3а ръка, го 3абутах навън. 3апътихме се към летището.
Веднага щом пристигнахме видях величествените самолети, който прелитаха покрай мен. Вля3ох в 3алата и се 3агледах в таблото с цел да видя, кога е полетът. 3а наше щастие не беше след дълго. Щом вече бе време да се качваме аз забутах куфара си, а Дан гледаше всяка моя стъпка.
-Какво?-попитах го
-Нищо.-отвърна
-Тогава, защо ме гледаш така? -попитах
-Как?-отвърна с въпрос той
-Ми не знам, някак странно.-отвърнах аз
-Мм, не знам. Струва ти се-каза той
Седнах на една от седалките, които бяха разположени срещу голямото табло и се загледах в него. След време усетих ръка на рамото ми. Обърнах се.
-Пак ли ти?-видях майка си.
-Явно нямаш късмет.-каза тя
-Какво искаш?-попитах
-Стига с тези глупости прибирай се у дома-хвана китката ми
-Не мислите ли, да я попитате дали иска?-намеси се Дан
-А ти си?-подхвана майка ми със заядлив тон
-Не е нужно да контролираш живота ми.-казах
-Хората за полет 213 да се явят...
Не чух останалото. Хванах ръката на Дан и се запътихме далеч от майка ми.
Качихме се в самолета.
~3 часа по-късно~
-Ей, Дани!-побутнах го, за да отвори очите си
-Пристигнахме ли?-запита ме
-Да-отвърнах му
Двамата слязохме от самолета и носейки тежките куфари се запътихме към едно такси, което беше спряло пред огромното летище. Качихме се в него и зададохме адреса, на който трябваше да отидем.
