Bad-Good

Предлог

Името ми е Изабела Флеъри. На 19 години съм и живея в Лос Анджелис. Косата ми е черна:

Избягах от семейството си, когато станах на 18. Сега съм сама и това ми харесва. Когато избягах се сближих с едно момче. Избягахме заедно. Започнах да пия и пуша. Свършваха ми парите затова започнах да крада. Всичко започна така:

-Мамо, няма да ходя във Венеция. Вие ако искате отивайте

-Няма не искам, идваш с нас. Ние сме ти родители и ние ще ти кажем какво да правиш.

-Няма да ходя никъде и точка.

-Оо, да ще ходиш.

-Не, няма!

-Ще видим тази работа.Скъпи, ела тук и се разбери с нея

-Из, пак ли се противиш? Недей да се противиш, знаеш че не можем да те оставим сама.

-Татко, на 18 години съм. Голяма съм вече. Не можете да ми заповядвате.

-Милата ми,правим го за твое добро- качих се в стаята и заключих вратата.

Набрах тогавашното си гадже. Името му беше Дан. Изглеждаше така:

-Дан, какво правиш?

-Ще пуша. Ти?

-Нашите пак ме карат да замина с тях за Венеция.

-Казах ти да се поотпуснеш малко.

-Дан, но това не е хубаво.

-Откъде знаеш?

-Нашите ми го казаха.

-Оф, Из... А ти опитала ли си, че им вярваш?