The Sun Is Overrated (BG Fanfiction)

Хари

Ти си пълен некадърник! Как успя точно днес да организираш тази идиотщина?

Вървя в тъмното към „Дракона" и се ругая наум. Когато планирахме всичко не си помислих, че Малори точно днес ще е решила да яде суши. До последно мислех да оставя нещата, както и трябваше, но накрая се опитах да предотвратя вмирисването на ягодоворусата ѝ коса. (Не съм толкова наблюдателен, но един ден я чух да го казва на Александра - косата ѝ нито била червена, нито руса. Била е ягодоворуса. Нямам си и на представа защо съм го запомнил. Може би, защото по история седи пред мен и постоянно я наблюдавам. Цветът ѝ ми придава чувство за нещо добро. Напомня ми на късния залез, отразяващ се във вълнуващото се море, докато се задушавам в тясната стая.)

Предупредих я, а сега пак аз съм виновен. Направих дори опит за извинение, а оплесках нещата още повече. Припомням си какво се случи и отново ме напушва на смях. Тялото ѝ определено не беше смешно, но физиономията ѝ не ме оставя на мира. Защо ли ѝ беше толкова неудобно при положение, че има невероятна фигура?

Зад изоставеното училище сияе луната почти цяла, но дясната ѝ страна още липсва. Продължавам напред и заобикалям старата сграда, където някога са учили деца, а сега е зарината с боклуци и от време на време е населявана от наркомани. Зад нея ме очаква „Дракона"- графит, изрисуван с изключителна прецизност. Никой не знае кой го е рисувал. Не е оставил инициалите си, а не е някой от нас. Този графит вдъхновява всеки, който идва на това забутано място с импровизирани рампи за скейтборд и студени стълби ползвани предимно за пейки. И не точно драконът ни вдъхновява, а посланието, което носи избълвания огън.

„Не е светлина това, от което се нуждаем, а огън.

Не е лек дъжд, а гръмотевица.

Нуждаем се от бурята, урагана и земетресението."

Минавам зад ъгъла и Алисън изскача пред мен в жалък опит да ме стресне. Кестенявата ѝ коса се разхвърчава навсякъде и в крайна сметка заприличва на чучало.

- Бу-ху-хуу! Хари Едуард Стайлс благоволи да се появи, за да обере овациите от днешното представление в китайскияяяя. Чинга чанга чу?- признавам, че демонстрацията на китайски език ме развеселява, но не искам тя да го разбере.

- Мърдай, малчо.

- Майната ти!- оправя си косата и се връща при останалите, за да наблюдава играта на карти.