The Sun Is Overrated (BG Fanfiction)

Малори

Последната вечер от лятото. И какво правя аз? Лежа в леглото си и препрочитам за трети път „Тримата мускетари". Телефонът ми вибрира, но се опитвам да не му обръщам внимание. Знам, че отново е Александра – звъни вече за четвърти път. Дали пък не е време да ѝ отговоря? Подозирам как ще протече разговорът ни: ще ме попита дали ми се излиза, аз ще откажа, после ще ме заплаши и аз отново ще откажа, тогава ще ми се жалва и, когато ѝ получи трети отказ, ще дойде до нас и ще ме изкара насила. Защо не изчакам края на петото позвъняване, когато ще дойде сама? Телефонът ми спира да вибрира и аз се връщам към Дартанян.

Не, че съм антисоциална или пък от онези момичета, които единствено учат и не излизат от вкъщи, но точно тази вечер искам да си остана в стаята. Както и миналата, и по-миналата. Не съм си и мислела, че Александра ще ме разбере. Тя не е точно онзи тип приятелки, които „разбират" и все пак е най-добрата такава. И... ето го петото позвъняване.

Скачам, изнервена до краен предел, от леглото и вземам телефона си. Какво да видя? Лицето на Александра, изкривено от странната физиономия, с която позира пред камерата. Натискам неохотно зелената слушалка.

- Кажи!- крещя ѝ аз.

- Не си ли чуваш телефона? Щях да идвам до вас, ако не беше вдигнала.

Сякаш не го знам.

- С Травис и Картър ще ходим на китайски.

- Чудесно.- отговарям ѝ емоция в гласа.

- Лор, какво се случва с теб без никаква? Вече се тревожа. Това като предучилищна депресия ли трябва да го тълкувам?

- Няма нещо като предучилищна депресия.

- Явно има, като те гледам.- парира ме тя и продължава с по-делови глас- Виж, вчера и миналия ден уважих решението ти да си останеш във затъмнената, вмирисана дупка, наречена твоя стая, но днес не мога да проявя подобна снизходителност.

Ето я и заплахата:

- Ако не излезеш, казвам ти, че ще се обеся с новия си панталон, който не си виждала, защото от два дни живееш като отшелник.

- Утре така или иначе ще се видим на училище. Искам да остана вкъщи, за да си почина.

- От какво?- развиква ми се тя- Моля те, излез! Нима ще изоставиш най-добрата си приятелка с двама кретени?