Part 1

300 39 14
                                    

Беше ранна слънчева утрин.
Слънцето напичаше и пронизваше стъклото на прозореца в стаята осветявайки леко крайчето на окото ми .
Започнах бавно да отварям очи обръщайки се на ляво поглеждайки колко е часът.
Беше точно 8 сутринта.
Изправих се и станах от леглото протягайки ръце напред .
Днес определено трябваше да си намеря работа .
Денят ми започна с тази нагласа .
Вече две седмици не намирах нищо колкото и упорито да търсих .
След смъртта на баща ми всичко в животът ми се срина,а на всичкото отгоре тепърва бях започнала да уча в университетът по изкуства ,,Тиш''в Ню Йорк .
Дори градът още не ми беше познат тъй като се бяхме нанесли скоро с баща ми ,но след като той почита така внезапно изгубих желание за каквото и да било .
Накратко животът ми не е кой знае какво .
Майка ми ни изостави с баща ми щом навърших 2 годинки .
Така ,че може да се каже ,че баща ми ме е отгледал .
Не съм от най-общителните .
Имам само 2 истински приятелки ,а за гадже да не говорим .
Никак вълнуващо ...толкова скучен и отегчителен живот .
Щом се оправих отидох до гардеробът и взех любимата си блуза и чифт дънки .
Сресах светло кестенявата си коса напръсках се с любимия си парфюм, сложих малко спирала и гланц за устни и бях готова .
Не съм от момичетата ,който се гримират много или от тези който подражават на някоя от сестрите Кардашиян .
Просто обичах да бъда себе си .
Щом излязох от къщата минавайки през двора се усмихнах .
Надявам се днес да успея да си намеря работа .
Наскоро разбрах ,че малко квартално кафене наблизо търси сервитьорки .
Сериозно аз сервитьорка ?
Та аз дори не ставам за тази работа толкова съм непохватна . Засмя се на себе си .
Най-малко сигурно щях да залея някой или да счупя нещо като се знам каква съм .
Вървейки по улицата черна спортна кола мина покрай мен .
Не след дълго се чу и клаксон.
Не обърнах особено внимание и продължих напред игнорирайки колата движеща се с моето темпо .
- На къде секси ? Да те откарам – Провика се момчето от колата . Ама ,че идиот .
Отново игнорирах и продължих да вървя ,но този се оказа по-упорит отколкото си мислих.
- Маце на недостъпна ли се правиш ? Хайде качвай се да се позабавляваме! Ще ти хареса обещавам – Тук вече прекали .
Спрях на място и се обърна към него .
Не мога да излъжа ако кажа ,че не е красив .
Момчето беше с руса коса, хубава бяла кожа ,а очите му те бяха в прекрасен син цвят .
Но я чакай не е хубав той е задник !
- Знаеш ли кое ще ми хареса ? Да продължи да си караш по пътя и да ме оставиш намира ! – Извиках срещу него привличайки погледите на няколко човека .
Той ми хвърли ядосан поглед ,изруга ме и продължи .
Браво Лили денят ти нямаше как да започне ,,по-добре '' помислих си и продължих напред

**********************

Здравейте хора ,надявам се историята да ви хареса . Оценявам всеки ваш коментар, които съдържа нещо повече от "Некст"!Благодаря на тези които пишат дълги коментари и изказват мнението си за историята! И извинявайте ако има грешки :) Следващите части ще са по-интересни обещавам :) 

Vous avez atteint le dernier des chapitres publiés.

⏰ Dernière mise à jour : Jul 07, 2016 ⏰

Ajoutez cette histoire à votre Bibliothèque pour être informé des nouveaux chapitres !

Pink House / Временно спряна /Où les histoires vivent. Découvrez maintenant