Old Love!

Глава 5

Наближаваше 19 часа и аз тръгнах към дома на Лидия.

Лидс:- Бързо, влизай!
Аз:- Защо ме извика толкова рано.
Лидс:- Защото ако ти го кажа докато те са тук може да подозират нещо.
Аз:- И какъв е плана.
Лидс:- Ти ще предложиш да играем на истина или предизвикателство....другото го остави на мен.
Аз:- Схванах, но имаме още 25 минути.
Лидс:- Мислиш грешно. - в същия момент на вратата се звънна.
Аз:- Ама....
Лидия отвори вратата и отвън стоеше Али.

~ Лидия ~

Али:- Нямаше ли да е женска вечер?
Аз:- Не съм казала такова нещо. Казах само да дойдеш в нас.
Али:- Е, женска вечер щеше да е по - добре. - каза и се засмяхме.

*19:30*

Аз:- Къде е Скот?
Стайлс:- Не знам. Има навика да закъснява.
В същия момент на вратата се почука. Аз станах и отворих. Там стоеше Скот със самодоволна физиономия.
Аз:- Хайде, влизай.

Аз:- Добре....какво ще правим?
Стайлс:- Хайде да играем на истина или предизвикателство
Али:- Пффффф. Скука.
Аз:- Ще играем. - казах надменно.
Али:- Добре де....😒
Скот:- Кой е първи?
Аз:- Аз! - извиках.
Стайлс:- После аз!
Аз:- Добрее........Скот.
Скот:- Предизвикателство.
Аз:- Насаме в една стая за седем минути с Али.
И двамата се подсмихнаха тайно и тръгнаха.

~ Алисън ~

Знаех че прави това нарочно. Въпреки това се радвах че ме предизвика точно това.
Скот:- Е......
Аз:- Е..... - той ми се усмихна и аз кинах.
Усетих че той се приближава до мен....и.....ме целуна! Бях леко шокирана, защото го харесвам от отдавна, а и почти не го познавам. Все тая. Вече няма значение. Той ме целуна😍.
Скот:- Али. - размаха ръка пред лицето ми. Сигурно се бях усмихнала като идиот.
Аз:- Ъ, да.
Скот:- Алисън, харесвам те.......и бих искал да ми станеш приятелка.
Аз:- Да! - казах и той се усмихна и ме целуна.
Вратата на стаята се отвори и Стайлс влезе със закрити очи.
Стайлс:- Времето ви изтече.
Аз:- Защо си с покрити очи?
Той:- Не се знае какво правите.
Скот мина до него и го фрасна.

~ Лидия ~

Най - накрая се сетиха да дойдат. Не че ние със Стайлс не ги подлушвахме. Беше ни скучно.
Аз:- Е....? - попитах Алисън.
Али:- Заедно сме!
Аз:- Страхотно! - като че ли не знаех 😂.
Скот:- Хайде да продължим.
Стайлс:- Аз съм.
Скот:- Ама аз искам.
Стайлс:- Ама аз си казах първи.
Скот:- Не ми пука.
И така те спореха и накрая Скот победи, а Стайлс се нацупи.
Скот:- Така...да видим.....Стайлс.
Стайлс:- Предизвикателство.
Скот:- В една стая насаме с Лидия.
Аз извъртях очи.
Аз:- Отмъщение. А?
Али:- Да😉.

~ Стайлс ~

Много се радвах че Скот ме предизвика точно това. Ние влязохме и Лидия седна на пода.
Аз:- Хей, добре ли си?
Лидия:- Не много.
Аз:- Защо?
Тя:- Нищо особено.
Аз:- Сигурна ли си?
Тя:- Да.
Имаше нещо нередно, но щом тя не иска да говори за това няма да я карам. Личеше си че е зле, но не го показа до преди малко.
Аз:- Лидия.
Тя:- Да?
Аз:- Искаш ли утре след училище да идем на кино?
Тя:- С удоволствие. - едва забележима усмивка се показа на лицето й.
Да.....поканих я на среща. Радвам се, че не отказа.

Много се извинявам за дългото закъснение и за късата глава! Обещавам че другата ще е по дълга. Надявам се главата да ви хареса! ❤❤