Old Love!

Глава 7

~ Лидия ~

Часовете свършиха. Най - сетне. Омръзна ми да седя в това учелище. И всяко междучасие се засичах със Стайлс. Колкото и да ми се иска не мога да го одбягвам вечно. Излизах от училището и иззад мен се чу глас. Стайлс.

Той:- Лидия, почакай! - аз се обърнах на пети и го погледнах.
Аз:- Какво искаш?
Стайлс:- Да поговорим.
Аз:- Ами говори, защото трябва да си оправя багажа за екскурзията.
Стайлс:- Но не тук. - извъртях очи след като той ме задърпа извън училището.
Аз:- Добре. Какво?
Стайлс:- Какво ти става цял ден? Отбягваш ме и не искаш да че виждаш.
Аз:- Нищо не ми става. - казах и тръгнах, но той хвана китката ми и ме спря.
Той:- Кажи ми какво става? Можеш да ми се довериш.

Усещах как сълзи напират в очите ми. Не можех да се сдържам вече, затова ги основих са течат. Стайлс го забеляза и истри една сълза от лицето ми с палеца си.

Той:- Добре ли си?
Аз:- Да - истрих очите си. За какво искаше да говорим?
Той:- Остави. Друг път. Сега се прибери. - той ми се усмихна и аз му отвърнах същото.

~ Стайлс ~

Гледах я как си отива. Има й нещо, но не иска да каже. А може би ме отбягва заради случилото се снощи. Вероятно.......
Скот:- Хей. Говори ли с Лидия?
Аз:- Не.....
Той:- Но защо?
Аз:- Попитах я какво става, но тя водеше спор с мен. Накрая й казах, че може да ми се довери, но тя се разплака.
Скот:- Сигурен ли си, че не си направил още нещо? - каза със самодоволна усмивка.
Аз:- Сериозен съм. Едва ли е само това от снощи.

~ Лидия ~

Вървях към вкъщи и телефона ми звънна.

Аз:- Ало?
- Миличка, аз съм. - беше майка ми - Имам спешна работа в Лондон. Вече съм на летището. Не можах да ти звънна по - рано, затова ти се обаждам сега. А и знам, че часовете ти са свършили. Много съжалявам, че се получава така. И аз и баща ти сме в командировка, но говорихме с родителите на Алисън и те казаха, че може тя да спи у нас, за да не си сама. След екскурзията ви тя ще дойде у нас И ще сте двете.
Аз:- Ще ме оставиш ли да кажа нещо? - и двете се засмяхме.
- Извинявай. Просто вече трябва да се качвам в самолета. Обичам те. Ще ти звънна по - късно. Обичам те. Чао.
Аз:- И аз те обичам. Чао. - след думите ми линията прекъсна.

Този разговор беше странен. Но странното е, че мама не ми беше казала по - рано за това. А добрата новина е, че Али ще спи у нас. Бог знае за колко време. Моментално звъннах на Али.