City Of Unfulfilled Dreams/ Град на несбъднати мечти

1.За чистотата на рода

- Ти си ми брат.
- Тези думи ме означават нищо когато става въпрос за нас. Ние не сме хора. Техните закони не се отнасят до нас. Глупави правила за това кое ДНК може да се свързва с кое. Адски двулично като се замислиш. Защото ние така или иначе сме един експеримент. Знаеш ли че владетелите на Древен Египет са се женили за сестрите и братята си. Така се запазва чистотата на рода.
- Преди си мислех че си луд, но сега го знам със сигурност.
- Защо да съм луд? До кой друг ни е мястото освен един до друг?
- До Джейс. Моето място е до Джейс!
- Можеш да го имаш.
- Мислех че се нуждаеш от него.
- Нужен ми е. Но моите и твоите нужди не си съвпадат. Можеш да го имаш. Не ме е грижа какво ще правите двамата. Стига да не забравяш че ми принадлежиш.
За момент Клеъри се замисли.
Замисли се колко добра възможност беше това да бъде с Джейс. И в същото време да не се притеснява от Себастиан. Не и по начина в който го правеше в момента. ,,Спомни си какви неща е направил!", обади се един глас в главата й, и в съзнанието й моментално връхлетяха образи на Макс, мъртвият Джейс и на всичките жертви дошли с войната която именно той и баща им предизвикаха.
Но изкушението също беше голямо. Спомни си за Себастиан когато се разхождаха из Париж, ,,Мислиш ли че имам шанс за прошка?". Ами ако имаше? Ами ако както се беше променил Джейс, така се беше променил и Себастиан? ,,Спомни си какво направи!", отново отекна мисълта в главата й. Отново нахлуха образи на Макс, но бяха заменени от умолителното и разкаяно лице на Себастиан ,, ...шанс за прошка?". Може би наистина имаше. Може би светът нямаше да понесе да се изправи пред Себастиан в най- лошата му форма, но тази тук? Или може би просто светът щеше да падне така или иначе и единствената разлика беше дали Клеъри ще бъде на печелившата страна, заедно със всички които обича, или щеше да потъне в забвение само заради фалшивата си вяра в Клейва, която нямаше ловец на сенки (нито дори Алек) който да не я поставя под въпрос. Може би ключът към спасението се криеше не там където търсеше тя.
,,Ами Саймън?" отново проговори малкият глас, ,,Ами Изабел, Алек, Магнус, Джослин, Люк и всички останали на които държиш и които държат на теб?" Беше сигурна че може да помоли Себастиан за такова дребно нещо. ,,Боже мили, в какво си се превърнала че живота на всички, на които държиш, е ,,дребно нещо"?!"- този глас вече започваше да я дразни. Дълбоко в себе си тя знаеше че е прав, но реши да го пренебрегне.
Не беше забелязала кога ръцете на Себастиан се бяха наместили на кръста й. Тя внимателно свали ръцете на брат си от там и си лепна най-чаровната усмивка.
- Себастиан....