City Of Unfulfilled Dreams/ Град на несбъднати мечти

3.Заедно

- Колко приличаш на майка си!- възкликна Себастиан, когато я видя да слиза по стълбите към хола на апартамента.- Всъщност, тя е придружавала баща ми на сбирките на Кръга, точно с тази рокля.
- Всеки път с една и съща рокля.- толкова време беше прекарала със саркастичния и нахален Джейс, че вече можеше да усети как една малка частичка от старото му Аз се беше заселила за постоянно у нея и избираше най-неподходящите моменти да се прояви.
Клеръри още повече се прегърби. Чувстваше се противоестествено да е с тази рокля. Не стига че този човек, който в момента пристъпва към брат си, сякаш не беше тя,а пък и трябва да носи рокля, която е носила Джослин преди нея! Това й идваше в повече. Просто трябваше да се апстрахира от всичко това.
- Благодаря ти,...мисля.- отговори му, вече слязла по стълбите с наведена глава. Просто я беше срам да погледна брат си в очите, след онова което се случи в стаята по-рано. Себастиан очевидно нямаше такива страхове, защото я придърпа към себе си и обгърна кръста й с ръка.
-Вече не си тази която беше, когато влезе в този апартамент.- той повдигна брадичката й с два пръста- Вече не си Клеъри Феърчайлд.- усмивка се появи на бледото му лице- Вече си Клариса Моргенстърн. И се нядявам от тук нататък да се държиш като дъщеря на баща ни.- той я пусна, но усмивката не слизаше от лицето му.
- Ще се опитам.- Клеъри отстъпи една крачка назад. Бяха сключили зделка, но никъде в нея не се беше споменло за това, което Себастиан намекваше. Явно той смяташе че се подразбира и че тя се е примирила, но на Клеъри още й се струваше противоестествено да възприема по този начин брат си.
- Надявам се, сестричке.- той я хвана за ръката и тя нямаше друг избор, освен да тръгне накъдето той я поведе.
Те тръгнаха през хола, към вратата на апартамента и преди Клеъри да е усетила какво става, беше издърпана от брат си извън апартамента. Успя да се огледа чак след като Себастиан я пусна. Намираха се на някаква странична уличка, по която не минаваха никакви хора, но за сметка на това, на петнайсет- двайсет метра от тях, явно имаше нещо като площад, защото много хора се разхождаха и сякаш изобщо не ги забелязваха.
- Защо ме издърпа навън?!- обърна се към него и видя, че по някакъв начин беше успял да вземе със себе си и онзи арбалет.-Не съм си взела никакво оръжие!- тя всъщност имаше предвид стилито си, но се надяваше, че брат й ще си помисли, че тя е взела много на сериозно, думите му от преди малко.
-Спокойно, сестричке.- той вдигна нещо от земята. Чак тогава Клеъри забеляза,че е успял да вземе и колана с оръжията си, и в момента го закопчава. Колко ръце трябва да имаш, за да вземеш толкова много неща, докато тичаш!- Аз ще те пазя, не е нужно да взимаш никакви оръжия.- каза го толкова невинно, че ако не го познаваше, тя щеше да реши, че наистина мисли така.
-Къде сме?- бързо смени темата.
-Отиваме при Джейс.-каза и тръгна към оживената улица, без дори да се обърне да види дали го следва. Трябваше да се затича, за да го настигне.
- Няма ли да стреснеш накой или друг човек, като минеш по площад с тези неща?- тя погледна многозначително снарежението достатъчно, за да ограби банка.
Той спря, обърна се към нея и й де усмихна. Клеъри погледна надолу и видя, че той й подава стили.
- Вярвам, че знаеш как се рисува руна за невидимост.- наведе се към нея и си вдигна главата така, че вратът му да е добре изложен пред нея. Клеъри му нарисува една и вднага след това това си надраска една и на китката си, преди да се е сетил да й го вземе. Нямаше и секунда след като нарисува последната черта и той й хо измъкна от ръцете.
- Няма да ти трябва повече.- усмихна й се той и пъхна инструмента в панталона си. Обърна се и продължи към площада. Почти беше излязъл от уличката, когато се обърна и видя, че Клеъри не го следва.
- Идваш ли сестричке?- тя тръгна към него и двамата излязоха на площада и тръгнаха на дясно.
- А къде е Джейс?- тя го погледна.
- Спокойно, скоро ще сте заедно.