After He Came Back

~Cards~

Елин тичаше с всичка сила, а сълзите се стичаха по лицето и. Слънцето вече беше изгряло и сигурно другите се бяха притеснили за нея. Парчето плат в ръката и се развяваше леко и Елин удвои силите си.
Искаше просто да избяга от цялата болка, която се беше насъбрала в нея. Чувстваше се засрамена, защото се разплака пред Манон, но...
Но наистина много и се насъбра. Незнайно защо тя се разстрои при новината за смъртта на Калтейн. Та те почти не се познаваха! И въпреки това се почувства ужасно. А и Дориан. О, Дориан! Елин подтискаше всяка мисъл за него вече два дни, но щом видя Манон, тя изпита изгаряща нужда да и благодари, че и каза за човека, останал в краля. За вещицата това може да е било само връщане на услугата, задето и Елин и спаси живота, но за кралицата това значеше много повече. Наистина много.

Елин виждаше града пред себе си все по-ясно. Не спря да тича, дори когато видя Роуан, доближаващ се до нея. Тя се метна в прегръдките му веднага щом то достигна, защото си мислеше, че това ще я избави от цялата и мъка, но нищо не се получи. Почувства се не на място, обгърната от силните му ръце.

-Къде изчезна, Елин? За втори път бягаш от нас. Какво ти става? Много се притесних за теб. Не го прави повече.

Елин го погледна в очите. В тях се таеше любовта му към нея. Любов, която трябваше да изпитва и тя, но...

--Обещай ми.-каза той.

Кралицата не спираше да го гледа с вина. Защо се чувстваше така? Какво стана на поляната, че да я разтърси толкова?
Че да я отдели от Роуан.

-Елин, обещай ми.

-Обещавам.-отвърна му тя.

Роуан обгърна лицето и с ръце и я целуна. Елин се изненада не защото целувката беше неочаквана, а защото не породи никакви чувства у нея. Това я накара да се чувства като предателка. Пред нея стоеше мъж, който наистина я обичаше, а тя не спираше да мисли за друг, който не можеше да има.

За Дориан.

Но защо? Защо след толкова много време всички затихнали към него чувства се върнаха обратно, по-силни от преди? Защо се появиха точно сега, когато е най-далеч от него?
Защото човек осъзнава чувствата си към някого, когато той си тръгне.
~
Елин се отдръпна от Роуан. Тя така и не беше отвърнала на целувката му и това го разстрои.
Двамата тръгнаха към града и тя така и не продума. Очите и гледаха навсякъде другаде, но не и към него. Ясно беше, че мислеше за нещо.
Или за някого.
Но ако трябваше да е честен, Роуан често мислеше за Лирия. Откакто пристигнаха в Оринт, нещо в него се пречупи, напомняйки му за починалата му съпруга.
-Другите още спят.- започна той.- Аз се събудих първи и щом видях, че те няма, тръгнах да те търся.
-Как ме намери?-попита го Елин.
-Подуших те. Откакто разрушихме кулата, елфическите ми сетива се върнаха.
Кралицата кимна и двамата продължиха да вървят.
Скоро те навлязоха в Оринт. Голямата часовникова кула показваше 7 часа. Роуан беше убеден, че Едион и Лизандра още спят, затова предложи на Елин да се разходят малко сами.
Тя се съгласи тихо, като отново отбягваше погледа му.
Какво и ставаше? Защо не го гледаше?
Роуан беше забелязал промяната в нея още преди да стигнат Оринт. На онази поляна. А след това докато пътуваха. Днес също.
Дано само да не се е уплашила от предстоящата битка.
Роуан веднага премахна тази идея от главата си. Елин можеше да е всякаква, но никога нямаше да се откаже от кралството си. Тя беше боец по природа.
Също като Лирия.
Мъката в сърцето на Роуан се появи отново. Той никога нямаше да забрави своята жена.
Силният трясък от метал по земята откъсна Роуан от мислите му.
Щом погледна към Елин, той видя своя каранам да се изправя, а до нея една старица безащитно гледаше изпуснатите си оръжия.
~
Елин толкова се беше замислила за Дориан и Роуан, че почти не чуваше какво и говори той през повечето време. Не обръщаше внимание на преминаващите хора в града и затова и не забеляза старицата, вървяща срещу нея. Тя държеше в ръцете си оръжия и щом двете се блъснаха, те се раздранчаха по земята, а Елин падна. Роуан веднага я погледна и започна да помага на старицата да събере вещите си. Кралицата се изправи и отиде при жената. Тя също беше паднала на земята и Елин и помогна да стане.
-Много се извинявам.
-Няма проблем, Елин Галантиус.
Елин се стресна. Откъде тази непозната жена знаеше името и. Тя я огледа още веднъж, но нищо в нея не и се стори познато. Косата и беше побеляла от времето, а лицето и беше обсипано с бръчки. Само очите и напомняха за изгубената младост. В тях още кипеше живот. Имаха много интересен цвят. По крайчетата бяха златни, също като на Манон.
Вещица!
-Не изцяло, кралице моя.-каза бабата.
-Как разбрахте какво мисля?
Роуан стоеше близо до нея и притеснено гледаше към жената.
-Това е една от малкото останали ми способности.
Елин докосна оръжието на кръста си. С изненада установи, че до него беше закачила парчето плат. Не помнеше кога го беше сложила там.
-Елате с мен, кралицо, и ще ви помогна много за пътя, по който сте поели.
-Дайте ми една причина да ви се доверя.- отвърна и Елин.
-В грешна посока сте.
Елин погледна Роуан. Той изглеждаше объркан, но не след дълго и кимна с глава.
-Съгласна съм. Но и той ще дойде с мен.
-Добре.- отвърна вещицата. - Следвайте ме.
Старицата тръгна напред и двамата с Роуан я последваха. Минаха през различни тесни улички, когато най-накрая влязоха в едно помещение, покрито отвсякъде с червени завеси.
Вещицата започна да пали свещ след свещ, а Елин и Роуан седнаха пред една масичка, отрупана с карти. Цялата обстановка и напомняше на срещата и с Баба Жълтонога и това не успокояваше кралицата. До нея Роуан също изглеждаше напрегнат и тя хвана ръката му за подкрепа.
Тя изпита само благодарност, защото можеше да сподели страховете си с Роуан, но никаква химия.
Никаква.
-Какво искаш да ни покажеш, вещице?- попита я Роуан.
- Не съм вещица.- измърмори старицата. - Не и изцяло. Майка ми беше Черноклюна, а баща ми - един обикновен селянин. В началото бях вещица, но преди заключването на магията ме прокълнаха от да живея като смъртна.
-Защо?- попита я Елин.
-Влюбих се в неправилния човек.-отвърна бабата.
Старицата се загледа в една от свещите и сякаш очите и потъмняха.
-За мое голямо щастие преди проклятието се научих да гадая на карти, да разбирам какво си мислят хората.
Вещицата седна на стола зад масичката и започна да подрежда картите.
-След като магията се върна, започнах да те сънувам, кралице. Не знам защо, но явно е било знак, че трябва да се срещнем. И щом те видях днес наистина разбрах, че не е случайност. Знаех, че трябва да те заведа тук, за да ти гадая на карти.
-Значи си ни излъгала, че сме в грешна посока.- ядосано каза Роуан.
-Принципно да, но още не съм видяла картите, така че е възможно наистина да сте в грешка.
-Е, започвай тогава.- подтикна я Елин.
Старицата кимна и започна да подрежда картите.
-Първа ще е Елин.-започна жената- Трябва да избереш три от картите на масата.
Елин не и отговори, а направо посочи карта. След нея тя избра втора и тъкмо да избере последната на случаен принцип, когато нещо в последната карта я привлече. Елин реши да послуша инстинктите си и посочи нея.
Старицата отдели картите и започна да ги обръща. Първата имаше картинка на огнен меч.
-Това показва силата на твоята магия в битка.-поясни жената. - А това- колко могъщ владетел ще си.- добави тя, като показваше картинката на втората карта. На нея имаше красива златна корона.
Старицата посегна към третата карта и Елин затаи дъх.
Щом жената я обърна, тя ахна.
На картинката отново имаше корона, но този път тя изглеждаше по-масивна.
Като за крал.
- Тази карта символизира силата на краля. Не знам как да го тълкувам. Може би трябва да се пазиш от него или да се съюзите. Не зная.
Но Елин знаеше. Тази карта можеше да означава само едно нещо.
Дориан.
~
- Ще опитате ли и вие, елфически принце?
Роуан не беше особено заинтересован, но щом старицата подреди наново картите, той избра 3 съвсем случайно.
Жената ги отдели и започна да ги обръща една по една, без да ги коментира отделно.
Войн, жена, земя.
-Вие сте отличен боец и това няма нужда да се коментира.-започна вещицата. Интересни са другите две карти. Тази-посочи тя втората- символизира обичана от вас жена, а тази-показа трета- е земята. Отново има два варианта. Или тя ще умре, или ще се върне от мъртвите. Вие трябва да кажете.
Роуан беше вцепенен. Само едно име се въртеше в главата му.
Лирия.
~
Елин благодари на старицата и се изправи.
-Ако имате нужда от помощ, винаги може да дойдете.-каза жената, докато ги изпращаше.
Двамата с Роуан излязоха и поеха към хотела.
По пътя
Елин мислеше за картите. Тя нямаше да избере последната карта, ако не беше послушала инстинкта си.
Защо той беше избрал точно тази карта?
Роуан също изглеждаше замислен. Елин знаеше какво се върти в главата му. Жената от картата му можеше да е само Лирия. А според последната, тя щеше да се върне.
Елин не можеше и да си представи как се чувста каранамът и. Еко някой и кажеше, че е възможно да върне Сам, тя щеше да направи всичко възможно, за да го направи.
Същото се отнасяше и за Роуан. Но това бяха просто карти....и все пак.
До края на деня не направиха нищо съществено. Лизандра и Едион излязоха сами, а Елин реши да си остане в стаята. От Роуан нямаше и следа, затова тя реши да вземе една книга от наредените във входа на хотела и я чете, докато не заспа.
~
Роуан беше запомнил пътя и без проблем стигна до там. Беше късно през нощта и всички спяха, но той все пак почука на вратата на старицата.
-------------
Е, тази част стана наистина дълга и много се надявам, че ви е харесала! Извинявам се, ако има правописни грешки.