Елин наистина се чувстваше като у дома в Терасен. Всичко наоколо беше зелено, вятърът издухваше късата и коса настрани, а лицето на Роуан изглеждаше ужасяващо добре, огрято от слънцето. Едион и Лизандра се смееха и гласовете им огласяха цялата поляна, на която бяха спрели да починат. Боже, тя наистина много искаше двамата да се съберат. Знаеше какво е чувството, когато си влюбен, и точно него усещаше около най-добрата си приятелка. Непрестанният смях, вечната усмивка- точно тези неща напомняха на Елин за Сам...но и за Дориан.
Изведнъж и върху нейното лице грейна усмивка. Какво ли правеше той сега сам? "Сигурно чете някоя книга."
-За какво си мислиш? -попита я Роуан, докато сядаше до нея на поляната.
Нямаше как Елин да му каже, че си е мислила за Дориан, и затова му отговори с едно простичко "За нищо".
-Познавам тази твоя усмивка, Елин. Тя се появява само когато ти хрумне брилянтен план или когато си мислиш за човека, когото обичаш.
Елин се шашна. Не можеше да е вярно. Наистина още имаше чувства към Дориан, но се надяваше, че са само приятелски. А и сега беше с Роуан. Щеше да е двулично да излиза с Роуан, но да си мисли за Дориан. Адски двулично. Дори и за нея.
-Мечтай си, приятелю.
Елин се изправи и започна да бяга по поляната. Вятърът брулеше косите и назад и освежаваше ума и. Роуан я последва и му отне почти отрицателно време да стигне до нея, да я прегърне и да допре устните си до ухото й.
-Мечтите винаги се сбъдват, кралице.
-А какви са твоите мечти, Роуан?
- Ела довечера в моята стая и може и да ти покажа.
Роуан захапа леко ухото и и се отдалечи от нея.
Елин реши да се поразходи малко, за да помисли. Споменът от докосването на Роуан още стоеше върху тялото и, но нещо я глоздеше отвътре. Наистина искаше да разбере какви са мечтите на Роуан, но мисълта, че прави нещо грешно, не я оставяше намира.
"Дали Дориан е спал със Сорша?"
Елин веднага изтри тази мисъл от главата и. Това не беше нейна работа. И нямаше да бъде. Никога.
"Но дали наистина?"
Елин разтръска главата си. Сега тя беше с Роуан и не беше редно да мисли за друг. Дори и да беше Дориан.
Тя се обърна, за да се върне на поляната, но не успя да се ориентира. Чудесно.
Беше се изгубила.
------------------------------------------
Извинете, ако има правописни грешки.
VOCÊ ESTÁ LENDO
After He Came Back
FanficЕлин Галантиус тръгва към Терасен, за да спаси кралство си, но не след дълго осъзнава, че е направила грешка, оставяйки краля сам. (Съдържа спойлери от Кралицата на сенките. История за селориан, която се надявам наистина да се случи.)
