Той отключи врата и влезнах ме в къщата. Кухнята беше черна, а хола бял. Изглеждаше доста добре.
-Е розе или вино?
-Розе.
Той извади една чаша за вино и една за уиски. Сипа в моята чаша и после си сипа за него уиски.
-Разкажи ми нещо за себе си.
-Ами няма какво толкова за разказване.
-Майка ти е доста хубава.
-Тя не ми е майка. Майка ми ме остави преди 3 години на баща ми.
-Не знаех съжалявам.
-Спокойно няма проблем.
-Изглеждате доста сплотено семейство.
-Да но само изглеждаме. Майка ми постоянно е в фондацията си. А баща ми се бореше доста за да стане част от фирмата на твоя. Дори не ги виждам единствено на вечеря в неделя вечер. - бях станала и разглеждах снимките, които стояха над камината.
-Ами това кой е?-посочих една снимка на малко момиченце, което
изглеждаше на около 7.-Това е покойната ми сестра.
-Толкова съжалявам, че попитах. Извинявай.
-Няма проблем.
-Аз..ам...такова..
-Искаше да попиша как е починала ли? Ами преди 5 години бяхме пратили шофьора ни да я вземе от училище, но те катастрофираха и тя загина на място.
-Извинявай отново.
-Спокойно това е минало.
-Искаш ли да гледаме някакъв филм?
-Това е добра идея. Сега ще донеса лаптопа и ти ще си избереш филм.
Нейтън тръгна по стълбите към втория етаж. Аз отидох и седнах на дивана. След пет минути Нейтън се върна с лаптопа и седна до мен.
-Така ето заповядай избери си филм.
Започнах да разглеждам филмите.-Какво ще кажеш за "Три Метра Над Небето"
-Добре пускай.
След 3 часа филма свърши. Бях се разплакала.
-Хей защо плачеш това е само филм.
-Да но свърши гадно и нормално да се разплача.
-Стига де хайде ела да си направим нещо за ядене.- Найтън ме прегърна. Доста се учудих от тази негова постъпка, но доста ми хареса тази прегръдка, оооо я стигаа Трис.
Той отвори хладилника и се объна към мен.-Искаш ли да си направим палачинки?
-В 2:30 през ноща?
-Ми какъв е проблема?
-Добре хайде, но ще се прибера за да се преоблека.
-Ако искаш се качи в стаята ми и си избери нещо.
-Не мисля да се прибера.
-Както искаш.
Обух си обувките и излязох от вратата. Походих малко и влязох в нас. Беше тъмно и светнах лампите. Качих се по стълбите и влязох в моята стая. Съблякох роклята си и обух черно долнище на анцунг и суитшър в цвят бордо. Взех си ключовете и заключих. Звъннах на звънеца на Нейтън и ми отвори.
-Доста си бърза.
-Мда така си е. Еха кога успя да направиш 5 палачинки.
-Ами бърз съм.
Седнах на високия стол до бар плота и го гледах как прави палачинките чак сега забелязах колко хубаво тяло има. След 20 минути беше готов. Той извади буркан с Нутела и седна до мен и започнахме да се храним. След 15 минути бяхме готови. Помогнах му да изчисти бар плота.
-Е сега какво ще правим?
-Ще си сипем още по нещо и можем да отидем на терасата.
-Добра идея.
Нейтън си сипа чаша уиски и ме погледна.
-Сипи и на мен.
Това и направи. Взех си чашата и тръгнахме към терасата там имаше голяма градинска люлка и маса със столове. Аз седнах на люлката и той седна до мен за мое голямо учудване.
-Е имаш ли си приятелка?- сериозно ли Трис това ли изтърси.
-Не нямам, а ти приятел?
-Също нямам.
-Разкажи ми за някоя твоя връзка.
-Може ли да сменим темата?
-Добре.
Стояхме на люлката и гледахме към двора. Настъпи една голяма тишина. Усештах как ме гледаше. Оставих чашата на масата и станах.
-Е аз ще тръгвам стана късно.
-Добре ще те изпратя до вас.
-Мога и сама все пак не живея в другия край на LA - засмях се и го погледнах. Той ми се усмихна и ми подаде едно листче.
-Това е номера ми. И между другото ще учим в едно училище. Само дето аз ще съм в горния клас.
-Благодаря ти за номера и явно ще се засичаме в училище.
-Да така ще е. Ее лека нощ Трис.- той ме целуна по бузата и ми отвори вратата.
Застанах пред входната ми врата. Държах листчето, което Нейтън ми беше дал. Бръкнах в джоба си и извадих телефона си и вкарах номера му. Отключих врата и се качих в стаята си. Съблякох дрехите си и облякох една бяла широка тениска и заспах.
ESTÁS LEYENDO
Life Is Not For Me
Novela JuvenilИнтересна история за живота на едно момиче което живее в LA