Филма

47 1 1
                                    

Той отключи врата и влезнах ме в къщата. Кухнята беше черна, а хола бял. Изглеждаше доста добре.

-Е розе или вино?

-Розе.

Той извади една чаша за вино и една за уиски. Сипа в моята чаша и после си сипа за него уиски.

-Разкажи ми нещо за себе си.

-Ами няма какво толкова за разказване.

-Майка ти е доста хубава.

-Тя не ми е майка. Майка ми ме остави преди 3 години на баща ми.

-Не знаех съжалявам.

-Спокойно няма проблем.

-Изглеждате доста сплотено семейство.

-Да но само изглеждаме. Майка ми постоянно е в фондацията си. А баща ми се бореше доста за да стане част от фирмата на твоя. Дори не ги виждам единствено на вечеря в неделя вечер. - бях станала и разглеждах снимките, които стояха над камината.

-Ами това кой е?-посочих една снимка на малко момиченце, което
изглеждаше на около 7.

-Това е покойната ми сестра.

-Толкова съжалявам, че попитах. Извинявай.

-Няма проблем.

-Аз..ам...такова..

-Искаше да попиша как е починала ли? Ами преди 5 години бяхме пратили шофьора ни да я вземе от училище, но те катастрофираха и тя загина на място.

-Извинявай отново.

-Спокойно това е минало.

-Искаш ли да гледаме някакъв филм?

-Това е добра идея. Сега ще донеса лаптопа и ти ще си избереш филм.

Нейтън тръгна по стълбите към втория етаж. Аз отидох и седнах на дивана. След пет минути Нейтън се върна с лаптопа и седна до мен.

-Така ето заповядай избери си филм.
Започнах да разглеждам филмите.

-Какво ще кажеш за "Три Метра Над Небето"

-Добре пускай.

След 3 часа филма свърши. Бях се разплакала.

-Хей защо плачеш това е само филм.

-Да но свърши гадно и нормално да се разплача.

-Стига де хайде ела да си направим нещо за ядене.- Найтън ме прегърна. Доста се учудих от тази негова постъпка, но доста ми хареса тази прегръдка, оооо я стигаа Трис.
Той отвори хладилника и се объна към мен.

-Искаш ли да си направим палачинки?

-В 2:30 през ноща?

-Ми какъв е проблема?

-Добре хайде, но ще се прибера за да се преоблека.

-Ако искаш се качи в стаята ми и си избери нещо.

-Не мисля да се прибера.

-Както искаш.

Обух си обувките и излязох от вратата. Походих малко и влязох в нас. Беше тъмно и светнах лампите. Качих се по стълбите и влязох в моята стая. Съблякох роклята си и обух черно долнище на анцунг и суитшър в цвят бордо. Взех си ключовете и заключих. Звъннах на звънеца на Нейтън и ми отвори.

-Доста си бърза.

-Мда така си е. Еха кога успя да направиш 5 палачинки.

-Ами бърз съм.

Седнах на високия стол до бар плота и го гледах как прави палачинките чак сега забелязах колко хубаво тяло има. След 20 минути беше готов. Той извади буркан с Нутела и седна до мен и започнахме да се храним. След 15 минути бяхме готови. Помогнах му да изчисти бар плота.

-Е сега какво ще правим?

-Ще си сипем още по нещо и можем да отидем на терасата.

-Добра идея.

Нейтън си сипа чаша уиски и ме погледна.

-Сипи и на мен.

Това и направи. Взех си чашата и тръгнахме към терасата там имаше голяма градинска люлка и маса със столове. Аз седнах на люлката и той седна до мен за мое голямо учудване.

-Е имаш ли си приятелка?- сериозно ли Трис това ли изтърси.

-Не нямам, а ти приятел?

-Също нямам.

-Разкажи ми за някоя твоя връзка.

-Може ли да сменим темата?

-Добре.

Стояхме на люлката и гледахме към двора. Настъпи една голяма тишина. Усештах как ме гледаше. Оставих чашата на масата и станах.

-Е аз ще тръгвам стана късно.

-Добре ще те изпратя до вас.

-Мога и сама все пак не живея в другия край на LA - засмях се и го погледнах. Той ми се усмихна и ми подаде едно листче.

-Това е номера ми. И между другото ще учим в едно училище. Само дето аз ще съм в горния клас.

-Благодаря ти за номера и явно ще се засичаме в училище.

-Да така ще е. Ее лека нощ Трис.- той ме целуна по бузата и ми отвори вратата.

Застанах пред входната ми врата. Държах листчето, което Нейтън ми беше дал. Бръкнах в джоба си и извадих телефона си и вкарах номера му. Отключих врата и се качих в стаята си. Съблякох дрехите си и облякох една бяла широка тениска и заспах.

Life Is Not For MeDonde viven las historias. Descúbrelo ahora