Сагата на Одисея

Първа Глава

Тичах и се лутах из гората, но бях сигурна, че ще я намеря! Изведнъж се спънах и паднах. Ударих си ръката и тя започна да кърви. Нямаше да се спирам...трябваше да преодолея болката! Той ме чакаше, не можех да го разочаровам...не и този път! Откъснах част от лилавата ми копринена рокля, за да превържа раната. Болеше ме, но от мисълта,че ще го разочаровам отново, ме болеше още повече! И ето...най- накрая, след дълъг и болезнен път я намерих- скълата на влюбените, където започва всяка любов! Видях сянка- сигурно беше той. Приближих се, но него го нямаше! Тогава чух шум зад себе си...Изведнъж накой ме хвана и вдигна!
- Пусни ме!- извиках аз.
Последното което помня бе, че нещо ме удари по главата и аз затворих очи!

***********************************

Тичах през гората. Бързах колкото можех. Знаех, че тя ме чака. Не можех да я оставя сама. Разчиташе на мен, а аз я обичах и нямаше да я разочаровам. Стигнах почти невредим, но нея я нямаше. Реших, че може да се забави,но нея я нямаше цели часове. Започна да се зазорява, а тя все още не беше дошла. Не! Не можеше да е вярно! Тя ме обичаше щеше да дойде! Вярвах и!
Стоях на скалта с дни наред, но тя така и не дойде. Изведнъж се сетих, че нещо може да и се е случило. При мисълта,че може да я изгубя побягнах през гората. Търсих я под дърво и камък, претърсвах дори най-закътаното кътче, но нея я нямаше.

***********************************

Щом отворих очи видях,че се намирам в стаята си. Това бе мястото където най-мразех да стоя, но нямах избор. Особено щом бивах наказана, прекарвах по цели дни тук. Не знаех кой ден сме, какво е станало или как съм! Единственото което ме интересуваше бе това, че го бях разочаровала отново! Не можеш да си го простя! Избухнах в неудържим плач! Знаех, че няма повече да го видя.
Изведнъж някой влезе в стаята...

От автора:
Надявам се главата да ви е харесала. Ако е така моля коментирайте и гласувайте. И ако нещо не ви харесва и искате да го подобря само кажете и ще го оправя!