Срещата

40 5 0
                                    

Един мрачен ден Кейтлин Белмор - червенокосо , високо момиче със светло зелени очи - отива на гости у приветливия дом на най-добрата си приятелка Бруклин Картър - тъмнокосо , малко по-ниско от другото момиче с очи с цвета на кафето - чиято стая е с бледо зелени стени , изглеждащ уютно дървен под , две дълги легла , чиято рамка е направена от светло дърво , а матрака е мек и покрит с ръчно изплетено одеяло на ресни. Също така на една от дългите стени на стаята е разположен гардероб , направен от тъмно дърво , до който се намира един плазмен телевизор пред който двете момичета са застанали , за да гледат интересни за тях предавания. Те просто правят всичко , което подобава за две 17 годишни момичета. След известно време Брук предлага да се върнат към старите времена , когато са рисували със затворени очи и са се забавлявали. Кейт се съгласява.

Когато приключват Брук вижда рисунката на Кейт и я пита с усмивка на лицето:

- Хей , какво си се опитала да нарисуваш?

- Ами сънувах нещо такова и се опитах да го нарисувам , чрез представата си за него , но не знам какво означава. – отговаря Кейтлин.

- Сънувала си го?

- Да , сънувах го и сега даже го виждам – навсякъде около мен е – не го ли виждаш и ти?

- Какво да видя? Ооо този знак , който нарисува ... Ами .... съжалявам , но не го виждам , а пък и да го виждах какво от това.

- Не знам просто си мислех че и ти го виждаш ... ето там ... сега е на прозореца ...

- Кейт ... Кейтлин ...

- ... ... ... а да

- Какво ти става да не полудяваш?

- Не знам , ако знаех да не мислиш , че щеше да ми е така странно и интересно и любопитно и гадно едновременно.

- ... Ъъъъ ... Май ще е по-добре да те заведем някъде. Наистина ли си добре? Да не си болна? Температура ли имаш?

- Не , съвсем добре съм си просто това е много странно.

- Ако наистина го виждаш , да странно е.

- Какво , не ми вярваш че ги виждам ли? Тези знаци са навсякъде ...

- Не съм казала , че не ти вярвам.

- Ооо не знам какво да правя.

- Нито пък аз , но мисля , че знам какво ще те отпусне поне за 1 минутка.

Extraordinary lifeWhere stories live. Discover now