Нашият клас беше малко шумен. Тя ни се развика да бъдем по-тихи. Всички млъкнаха, защото се притесниха да не им напише забележка. Бях започнала разговор с едно момиче, което също не познаваше никого. Учителката се представи: казва се Оля Стефанова. Аз не и обърнах много внимание, но тя забеляза това и ме помоли аз да се представя. Аз станах, но не казах нищо, защото се притеснявах да говоря пред толкова много хора. Учителката ме попита защо мълча пред класа а, си говоря с останалите. Аз не отговорих. Не исках да започвам годината с лошо впечатление за учителите. Тя ми каза, че не трябва да се повтаря това мое поведение и ми каза да си седна. Часа свърши много бавно. Тя говореше за някакви си хора в миналото, а аз мислех само за случката преди малко. Най-после свърши часа и аз отидох да си взема нещо за ядене. Бях сама. Вървях към кабинета по френски език, докато ядях зърнен десерт „Corny". Бях замислена. Изведнъж се озовах на земята.
