Всичко за мен е ново. Градът. Хората . Училище. Дом. Ще бъде много забавно ! Попринцип, сигурно тийнейджърките като се местят са затворени не общуват, но аз всъщност съм много щастлива. Не че "предишният" ми живот не беше хубав. Напротив! Имах приятели, добър успех. Но защо да се депресирам, като мога да разшира кръга? Аз съм Киара Джордан. Обичам да свиря на китара. Често си изкарвам парите на улицата докато свиря. Забавно е. Майка ми е Мелиса Джордан. Баща ми - Емил Джордан. Преместихме се във Монреал. Имаме само един ден да се оправим със къщата. Утре ми е първи ден в новото училище. Къщата е уникална. Уютна, малка но просторна. На два етажа. Залових се за работа. Взех боята и пребоядисах . Когато приключих изглеждаше така:
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
Хвърлих се на леглото и се разрових из социалните мрежи. Лъхна ме ароматът на пиле. Скочих от леглото, като не пропуснах да падна. Слязох по стълбите препъвайки се. Мама сервираше вечерята а тате говореше по телефона. Седнах на масата като изобщо не прикривах апетита си. Мама ми сипа в чинията а тате дойде и ме целуна по челото. След вечерята с е качих във стаята си. Изкъпах се и си легнах . -------- Алармата звънна. Станах от леглото и се запътих към банята. Спънах се и паднах във ваната. Свърших сутрешните си процедури . За облекло избрах: ( горе на снимката ) . Слязох в кухнята. Мама тъкмо тръгваше . Махна ми преди да излети през вратата. След като закусихме с тате се отправихме към коата. Закара ме до училище. - Да внимаваш в часовете. Намери си приятели. Но не бягай от час с тях. Ето ти сандвича. И се пази. - каза на един дъх. - Добре,добре хайде чао . Обичам те ! - казах слизайки от колата му помахах . Колата потегли а аз направих крачка напред . Забелязах едно момче да ми се смее . На какво? Продължих ,но той ме последва . Вече бяхме по коридорите . Забързах крачка от паника . Той ме хвана и с две крачки се озовахме в тоалетните . - Оооо я виж ти! Мат ! Имаме си татково момиченце. - Какво? - попитах объркано. Насочих се към изхода но бях блъсната в стената грубо. - Ооо бро! - присъедини се още едно момче. Беше висок с руса коса. Загледах ги. Тъмнокоското засече погледа ми. Ритна ме в корема. Свлякох се на земята. Понесох още няколко ритника. - Ка-какво искате от мен? - попитах свивайки се в ъгъла. - Млъквай кучко! - момчето застана пред мен. Повдигна брадичката ми и ме удари. Излязоха а аз използвах мивката за опора и се изправих. Защо ми го причиниха? Отправих се към кабинета. Имах биология. Класната ми преподаваше. Влязох във стаята. Спрях се и се поогледах. Бяха се втренчили в мен. - А! Ти трябва да си Киара? Здравей! Представи се на класа. - подкани ме тя. Обърнах се към съучениците си. - Ъъмм.... аз съм Киара Джордан. - госпожата ми посочи едно място. Минавах покрай редиците. Някой ме хвана за ръката. Обърнах се и видях..... чакай...КАКВО??? Той какво прави тук? Оф колко съм тъпа - от моя клас е! Изтръгнах ръката си и седнах до средно по височина момче. Със загладена коса и очила. Не отлепяше поглед от учебника. Часът мина бързо. Останах на мястото си през междучасието. Сложих слушалките и оставих Ride out да кънти в главата ми. Чух викове и се поогледах. Естествено! Кой ако не биячът ми? Викаше на момчето, което седеше до мен. Събори му учебниците и го удари. Станах и изтичах до него. Посегнах да му помогна но онзи нахалник ме избута. - Недей! Или ти ще го отнесеш! Не ти ли стигна? - не го отразих. Клекнах и събрах учебниците. Изправих се и му ги подадох. Момчето тръгна към чинът ни но изродът не се отказа и тръгна към него. Вдигна юмрука си. Застанах като щит пред беззащитния. Той съвсем ясно осъзнаваше какво прави, но продължи да нанася удари по цялото ми тяло. Не смеех да отвърна. - Гилински! Какво си мислиш че правиш? - попита русо момче насочвайки се към нас. - Разкарай се Крис! - изсъска - Няма! Остави я намира! - каза вдигайки ме от земята. Заведе ме до сестрата. Тя превърза раните ми и ми даде болкоуспокояващо. - Благодаря.. - казах гледайки в краката си. - Защо го направи? Ако не бяхме в училище той щеше да те остави да къвиш във някоя улица. Не си толкова силна! - повиши тон русокоското. Подскочих и очите ми се насълзиха. - ......няма защо. - довърши почесвайки се. - Аз съм Крис - усмихна се чаровно, като трапчинките му се показаха. При тази мила гледка се ухилих до уши. Той ме погледна неразбиращо. - Какво? - Имаш трапчинки!- казах подскачайки наоколо. - И какво? - започна да се смее . - Ами... сладко е! - казах - Колко бързо си мениш настроението? Допреди минута плачеше а сега ми се смееш. - Аз съм Киара! - подадох ръка, но той направо ме прегърна . Когато свършихме часовете с Крис и Том( момчето на което помогнах по-рано ) останахме за да ме разведат. - Това е библиотеката.- каза Крис сочейки голямата в врата. Телефона ми извибрира. Беше тате. * След 15 минути съм при теб:)* Збогувах се с момчетата и зачах пред сградата. Ооо гадост! Джак идва насам. Тръгнах в другата посока но той ме спъна. Лицето ми влезе в опасна близост със асфалта. Изстенах от болка. Джак само ми се усмихна и продължи.... на където и да отиваше. Видях колата на баща ми и се запътих към нея. - Здрасти тате.... - Здравей принцесо. Какво ти се е случило? - ..Паднах! - Ооо майка ти не трябва да те вижда така! - извади от жабката памук. ------ След като се навечеряхме. С тате се настанихме на дивана с две купи пуканки. Той посегна към моята купа но аз ударих ръката му. След филма излязохме. Питате се защо излизаме чак в 23:32 . Ами ние винаги след вечеря играем баскетбол. Вече трети път го бия. Тъкмо да му вкарам кош но той отблъсна топката и тя излезе извън оградата. - Ей не е честно! - Съвсем си е чесно принцесо! - злорадстваше Отидох да взема топката. Удари един човек с качулка. Отидох да му помогна. - Извинете! Просто аз...Джак!!?!! - пуснах ръката му и той отново падна. Опаа. - Киара??!!?? Какво правиш тук??? - попита настойчиво - А-аз такова вечерях и играя баскетбол! - Я чакай! Защо му казвам? Не съм длъжна! - Чакай малко аз мога да правя каквото си поискам! По-скоро ти какво правиш тук? - Млъкни! - Офф - извъртях очи и взех топката. Тръгнах но се стъписах при думите му. - До утре.. - засмя се и си тръгна.
