Тръгнах към училище. Взех си фурнети. По пътя срещнах Крис.
- Хайде първо до магазина. Много съм гладна! - Задърпах го тъкмо пред сградата.
- Мъниче! Ти вечно си гладна! Нали току - що яде? - Заинати се.
- Ама...
- Няма "ама" имаме 2 минути до,час! - метна ме през рамо и хукна . Първоначално реших да се съптотивля, но щом ще ме носи няма за какво.
Часовете бяха отчайващо скучни, но някак си минаха.
Тъкмо прекрачих прага на училището ,но Крис ме спря.
- Никъде няма да ходиш!
- Но...защо?
- На курс си.
- Какво!???!
- Ооо забравих да ти кажа! Записах те на курс. - заяви спокойно. Съгласих се да отида на този курс.
Влязох в стаята. Там вече имаше една жена и подреждаше столовете. Отидох и и помогнах.
- Здравей не съм те виждала преди.
- Амм да днес ми е за първи път....
- О! Ясно. Аз съм Емили и аз ще преподавам!
- Приятно ми е! Киара! - здрависахме се. Скоро дойдоха още ученици. Наредихме се и започнаха да говорят за много странни неща?
- Киара! Сподели.
- Какво по-точно?
- За страховете си.
- Ами...
- Давай! Разкажи случка представа...кошмар! - при последната дума потрепнах. Защо ги интересува?
- Амии добре...
От много време сънувам един и същ кошмар . Много е несвързан. Незнам..
- Давай! - подканиха ме всички.
- Навън съм...иии..и-и едно дете се спъва и пада. Отивам да му помогна ,но нещо се случва..
- Какво? - полюбопитства едно момче
- Ааа а-ам-и.. - поех си въздух -счупи си връта а-а-аз не-е знам как. Нещо излезе от вратъ му - не беше кръв! Очните ябълки му се преобърнаха .. побягнах при гледката.
Прибрах се и заключих. Ходих по коридора но усетих нещо..
Някой ме пипаше.. огледах се,............ но нямаше никой!?! Отивам в ухнята. Но не знам защо аз се упоих.
-И? - прищпори ме Емили
- Заспах. И в сънят ми бях на поляна с глухарчета. Забавлявах се! Един мъж дойде и каза че това са мечтите ми. И запали всичко . След това.... след това се събудих.
- Хъммм.... - присви очи Емили -интересно ......
- Но защо ме питате?
- Как защо за това сме тук!?!!
Това е клуб на Слабите / Лесно ранимите.
- КАКВО???!!!??!? - скочих от стола. И тръгнах.
- Чакай! Защо си тръгваш?
- Аз не съм за тук! Вие сте си достатъчни. Аз не съм откачалка! - затръшнах вратата. Ъгхххх! КРИИИС! ще види той!
Вървях по коридора търсейки мерзавеца. Щом го открих се насочих с бързи обороти към него.
- Какво искаше да кажеш с това? - блъснах го.
- Уоу Уоу Уоу хей! Киара,.. какво става?
- Сриозно?!?!!?
Защо не ми каза че ме прати при откачалките? ЗАЩО?
- За какво... за клубът ли говориш?
- Е не!
- Слушай! Мислех си..
- Не! АЗ. НЕ. СЪМ. ЛЕСНО. РАНИМА!!!!!!!!!!!!!!!! - проплаках и го блъсках с всичка сила. Насъбраха се хора. Той хвана ръцете ми и ме придърпа в обятията си. Свлякох се като повлякох и него.
- Защо не ми вярваш? - прошепнах.
- Спокойно! Вярвам ти. - Избутах го защото знаех че лъже. Грабнах раницата и се затичах надолу по стълбището.
--------
Вървях по тъмните улички. Вече имах над 18 пропуснати.
Какво ми пука? Та аз го познавам от 2 дни! Писна ми всички да си мислят че не мога да се справям сама. Толкова ли слаба изглеждам? Аз ще му докажа че мога да съм самостоятелна! Но се чувствам гадно. Защо? Постъпих правилно. Чувствам се виновна за това че го оставих. Че подлагам родителите ми на напрежение. Сигурно ме чакат до прозореца. Аз съм много гаден човек! Видях малък бар. Влязох вътре но имаше само един човек. Седнах и си поръчах вода. Когато се обърнах видях че това е Джак.
- Охоо! Да те черпя?
- Не....
- О хайде! - подаде ми чаша,със някакъв алкохол.
ГТ-Джак
Да. Както предполагах тя се напи. Разказа ми всичко. Телефонът и извибрира. Тя се опита да затвори. Взех телефона от ръцете и а тя се нацупи. Беше Крис. Вдигнах.
